Page 145 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 145

се стичат по-обилно, броят на продавачите в сравнение с броя на ку-

                 пувачите ще се увеличава и според степента, в която количеството

                 на стоките превишава нуждите на непосредственото потребление,
                 все по-голяма и по-голяма част от тях трябва да се съхранява за по-

                 късно потребление (4). При такива обстоятелства един притежател
                 на стоки ще се съгласи да ги продаде с отсрочка на платежа или на

                 кредит при условия по-малко изгодни за него, отколкото ако би бил
                 уверен, че целият му запас ще намери пласмент в течение на ня-

                 колко седмици.»


           По повод положение 1) е необходимо да отбележим, че силен прилив на

           благороден метал може да има едновременно със съкращение на произ-
           водството, както това се наблюдава винаги непосредствено след криза.

           В следващата фаза благороден метал може да се стича от страни, които

           предимно  произвеждат  благороден  метал; вносът  на  други  стоки  през
           този период обикновено се уравновесява с износа. В тези две фази лих-

           веният процент е нисък и само бавно се повишава; защо това е така —
           ние вече видяхме. Този нисък лихвен процент можеше винаги да бъде

           обяснен без влияние на каквито и да било „големи запаси от всякакъв

           вид“. И как е могло да има такова влияние? Ниската цена например на
           памука дава  възможност  на  предачите  и  т.н.  да  получават  висока  пе-

           чалба. А защо е нисък лихвеният процент? Сигурно не защото е висока
           печалбата, която може да бъде получена с взет назаем капитал. А един-

           ствено и изключително, защото при съществуващите обстоятелства тър-

           сенето на заемен капитал не расте пропорционално на тази печалба; сле-
           дователно движението на заемния капитал се различава от движението

           на промишления капитал. A „Economist“ се стреми да докаже тъкмо об-
           ратното: че движението му било тъждествено с движението на промиш-

           ления капитал.


           Положение 2), ако смекчим нелепата предпоставка, че има запас за две

           години напред, докато придобие известен смисъл — предполага препъл-
           ване  на стоковия пазар. Това би предизвикало спадане на цените. За

           бала  памук  би  се  плащало  по-малко.  Но  от тук  по  никакъв  начин  не
           следва, че парите за покупка на бала памук могат да се набавят по-ев-

           тино. Това зависи от състоянието на паричния пазар. Ако те могат да се

           набавят по-евтино, то е само защото търговският кредит се намира в та-


                                                           145
   140   141   142   143   144   145   146   147   148   149   150