Page 158 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

При всички докапиталистически начини на производство лихварството

оказва революционизиращо действие само с това, че разрушава и уни-

щожава формите на собствеността, върху чиято здрава база и непрекъс-
нато възпроизводство в една и съща форма почива политическият строй.

При азиатски форми лихварството може да съществува много дълго, без
да предизвиква нищо друго освен икономически упадък и политическа ко-

рупция. Само там и тогава, където и когато са налице останалите условия
на капиталистическия начин на производство, лихварството се явява като

едно от средствата, които създават новия начин на производство, разо-

рявайки, от една страна, феодалите и дребните производители, центра-
лизирайки, от друга страна, условията на труда и превръщайки ги в капи-

тал.

«В средните векове нито в една страна не се е налагал общ лихвен

процент. Църквата е забранявала изобщо всякакви лихвоносни
сделки. Законите и съдилищата недостатъчно са осигурявали дълго-

вете. Толкова по-висока е била нормата на лихвата в отделни слу-
чаи. Нищожното парично обръщение, необходимостта повече пла-

тежи да се извършват в пари са принуждавали към парични заеми; и
то толкова повече, колкото по-слабо е било развито поличното дело.

Господствало голямо различие както в лихвения процент, така и в са-

мото понятие лихварство. През времето на Карл Велики се е смятало
за прекомерно, ако някой е вземал 100%. В Линдау на Боденското

езеро местните граждани вземали през 1348 г. 216⅔%. В Цюрих Съ-

ветът установил 43⅓% като законна лихва. В Италия се е налагало
понякога да се плащат 40%, макар че през XJI—XIV век обикновената

норма не превишавала 20%. Верона налага 12½% като законна
лихва. Император Фридрих II налага 10%, но само за евреите. За

християните не искал да говори. 10% са нещо обикновено още през
XIII век в немските земи по Рейн» (Hiillmann — „Stadtenwesen des

Mittelalters“. Zweiter Theil, Bonn, 1827, S. 55—57).

Лихварският капитал обладава начина на експлоатация, характерен за

капитала, без характерния за него начин на производство. Това отноше-
ние се повтаря и в пределите на буржоазната икономика в изостаналите

отрасли на промишлеността или такива, които се съпротивяват на пре-

хода към съвременния начин на производство. Ако искаме например да

158