Page 159 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 159

сравним английския лихвен процес с индийския, би трябвало да вземем

           за целта не лихвения процент на Английската банка, а напр. оня, който

           вземат от дребните производители на домашната промишленост онези,
           които им дават на кредит дребни машини.


           В противоположност на потребяващото богатство лихварството е истори-

           чески важно поради обстоятелството, че то самото е процес на възник-

           ване на капитал. Лихварският капитал и търговското богатство служат за
           образуване на едно независимо от поземлената собственост парично бо-

           гатство. Колкото по-малко е развит характерът на продукта като стока,
           колкото по-малко разменната стойност е подчинила на себе си производ-

           ството в цялата му ширина и дълбочина, толкова повече парите се явяват
           като същинското богатство като такова, като всеобщото богатство в про-

           тивоположност на неговия ограничен начин на представяне в потреби-

           телни стойности.


           На това се основава образуването на съкровища. Като се оставят наст-

           рана парите като световни пари и като съкровище, парите именно във
           форма на платежно средство се явяват като абсолютна форма на сто-

           ката. И именно тяхната функция като платежно средство е онази, която
           развива лихвата, а заедно с нея и паричния капитал. Онова, което разто-

           чителното и развращаващо богатство иска, е парите като пари, парите

           като средство, с което може да се купи всичко. (Както и да се плащат дъл-
           гове.) А на дребния производител са нужни парите преди всичко за пла-

           щане. (Превръщането на натуралните повинности и данъци, отиващи в
           полза на земевладелеца и държавата, в парична рента и парични данъци

           играе тук голяма роля.) И в двата случая парите са нужни като пари. От
           друга страна — образуването на съкровища става реално, осъществява

           своята мечта само в лихварството. От собственика на съкровище искат

           не капитал, а пари като пари; обаче чрез лихвата той превръща за себе
           си това парично съкровище в капитал — в средство, с което той овладява

           напълно или отчасти принадения труд, както и част от самите условия
           на производството;  макар  и  номинално,  последните  да  продължават

           да му противостоят като чужда собственост.


           Лихварството живее привидно в порите на производството, както бого-

           вете на Епикур живели в междусветовното пространство. Пари се получа-


                                                           159
   154   155   156   157   158   159   160   161   162   163   164