Page 177 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 177

Англия — 3 750, за Франция — 2 000, за вътрешна Русия —750 талера.»

           (Von Reden. „Vergleichende Kultur-Statistik etc.“, Berlin, 1848, S. 434).--------

           yyy2
           2) {Непосредствено след февруарската революция, когато в Париж сто-

           ките и ценните книжа бяха крайно обезценени и съвсем непродаваеми,
           един швейцарски търговец в Ливърпул, г. Р. Цвилхенбарт (който разказал

           това на баща ми), превърнал в пари всичко, което било възможно, оти-
           шъл с тази наличност в Париж и се обърнал към Ротшилд с предложение

           да направят съвместна сделка. Ротшилд го погледнал втренчено и като

           се спуснал към него, го хванал за двете рамена: „Avez-vous de l'argent sur
           vous?“ — „Oui. M. le baron!“ — „Alors vous etes mon homme!“ [„А имате ли

           у вас пари?“ — „Да, г. Барон!“ — „Е, вие сте човекът, който ми трябва!“] —
           И двамата направили блестяща сделка. (Ф.Е.)}------------------------------------

           yyy3
           3) {Това удвояване и утрояване на капитала през последните години се

           разви значително  по-широко  например  от  финансовите  тръстове,  зае-

           мащи вече специална рубрика в лондонските борсови отчети. Образува
           се дружество за закупуване на известен вид лихвоносни ценни книжа, да

           речем, чуждестранни държавни ценни книжа, английски градски или аме-
           рикански държавни облигации, железопътни акции и т.н. Капиталът, да

           речем, от 2 милиона ф.ст., се събира посредством подписка за акции; ди-

           рекцията  купува  съответните  ценности или  пък  повече  или  по-малко
           енергично спекулира с тях и след приспадане на разноските разпределя

           годишните лихви между акционерите като дивидент. Освен това у някои
           акционерни дружества е станало обичай да разделят обикновените акции

           на  две  групи:  preferred  &  deferred  (привилегировани  и  второсте-

           пенни). Акциите preferred донасят фиксирана лихва, да речем, 5%, раз-
           бира се, ако общата печалба на предприятието допуска това; ако свръх

           това остава някакъв излишък, той се разпределя между акциите deferred.
           По този начин „солидните“ вложения на капитал в preferred повече или

           по-малко се изолират от спекулата в същинския смисъл на думата, която
           (спекула) оперира с deferred. Но тъй като отделни крупни предприятия не

           желаят да се подчиняват на тази нова мода — започнали са да се обра-

           зуват дружества, които, след като са вложили един или няколко милиона
           ф.ст. в  акции  на  тия  предприятия,  издават  след  това  за  номиналната

           стойност на тия акции нови акции, но вече наполовина preferred, наполов-


                                                           177
   172   173   174   175   176   177   178   179   180   181   182