Page 26 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

од има излишък от производителен капитал отчасти в сравнение с нор-

малния, но в дадения момент съкратен мащаб на възпроизводството, от-

части в сравнение с намаленото потребление.

Да си представим, че цялото общество се състои само от промишлени
капиталисти и наемни работници. Освен това да оставим настрана изме-

ненията на цените, които препятстват на значителни части от целия ка-

питал да се възстановяват съгласно своите средни съотношения и неиз-
бежно трябва да предизвикват временни явления на всеобщ застой при

онази всеобща зависимост между различните части на процеса на възп-
роизводството, каквато се развива особено чрез кредита. Да оставим нас-

трана също така и фиктивните предприятия и спекулативните обороти,
поощрявани от кредита. Тогава една криза би могла да се обясни само с

несъразмерност на производството в различните отрасли и с несъраз-

мерност между потреблението на самите капиталисти и тяхното натруп-
ване. Но както стоят нещата, възстановяването на вложените в производ-

ството капитали зависи главно от потребителната способност на непро-
изводителните класи, докато потребителната способност на работниците

е ограничена отчасти от законите на работната заплата, отчасти от това,
че работниците си намират работа само докато могат да бъдат използ-

вани с печалба за класата на капиталистите. Последната причина на

всички действителни кризи си остава винаги бедността и ограничеността
на потреблението на масите в сравнение със стремежа на капиталисти-

ческото производство да развива производителните сили така, като че ли

граница на тясното развитие е само абсолютната потребителна способ-
ност на обществото.

За действителен недостиг на производствен капитал, поне у капиталис-

тически развитите нации, може да става дума само при всеобщи лоши

реколти било на главни хранителни средства, било на най-важни про-
мишлени суровини.

Но към този търговски кредит се прибавя истинският паричен кредит. Вза-

имното кредитиране на промишлениците и търговците се преплита с па-

ричните заеми, които те получават от банкерите и от паричните креди-
тори. При сконтирането на полиците заемът е само номинален. Фабри-

кантът продава своя продукт срещу полица и сконтира последната при
някой billbroker (поличен посредник. ред.). В действителност последният

………………………………………….26