Page 28 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

в дадения случай показва само увеличаване количеството на заемния ка-

питал тъкмо поради съкращението и парализирането на промишления

капитал. При спадане на стоковите цени, намаляване на оборотите и сък-
ращаване на капитала, вложен в работна заплата, се изискват, разбира

се, по-малко средства за обръщение; от друга страна, след като са лик-
видирани задграничните дългове отчасти чрез отлив на златото, отчасти

чрез фалити, няма вече нужда от добавъчни пари за функцията като све-
товни пари; най-сетне обемът на операциите по сконтирането на поли-

ците се съкращава заедно със съкращаването на броя и на сумите на

тези полици — всичко това е очевидно. Ето защо търсенето на заемен
паричен капитал — било като средство за обръщение, било като пла-

тежно средство — се намалява (за нови капиталовложения още не става
дума) и затова количеството на заемния капитал става сравнително

обилно. Но същевременно, както ще бъде показано впоследствие, и
предлагането на заемен паричен капитал при такива обстоятелства по-

ложително се увеличава.

Така, след кризата от 1847 г. имаше „съкращение на оборотите и голям

излишък от пари“ („Comm. Distress“ 1847—1848. Evidence N 1664), лихве-
ният процент бе много нисък вследствие на „почти пълното унищожаване

на търговията и почти пълната липса на възможност да се вложат пари“

(пак там, стр. 45, № 231. Показание на Ходжстън, директор на Кралската
банка в Ливърпул). Какви нелепости съчиняват тези господа (а Ходжсън

при това е един от най-добрите), за да си обяснят това, се вижда от след-

ната фраза:

«Затруднението (1847 г.) възникна вследствие на действително на-
маляване на паричния капитал в страната, което бе предизвикано от-

части от необходимостта да се заплаща в злато вносът от всички

страни на света, отчасти от превръщането на оборотния капитал
(floating capital) в основен» [пак там, стр, 39, №466].

По какъв начин превръщането на оборотния капитал в основен може да

намали паричния капитал на страната, съвсем не може да се разбере,

тъй като например при строежа на железопътни линии, където главно се
е влагал капитал по онова време, нито златото, нито банкнотите се упот-

ребяват като материал за правене на виадукти или за изготвяне на релси,
а парите, получени срещу железопътните акции — доколкото те са се де-

…………………………………………28