Page 27 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

дава в заем само кредита на своя банкер, който от своя страна му дава в

заем паричния капитал на своите вложители, каквито са самите промиш-

леници и търговци, а също и работниците (чрез спестовните каси), както
и получателите на поземлена рента и други непроизводствени класи. По

този начин за всеки индивидуален фабрикант или търговец се избягва
както необходимостта да има голям резервен капитал, така и зависи-

мостта от действителния обратен приток на капитал. Но, от друга страна,
отчасти поради манипулации с икономически полици, а отчасти поради

стокови сделки само с целта да се фабрикуват полици, целият процес се

усложнява до такава степен, че привидността на много солидно предпри-
ятие с непрекъснат обратен приток на капитали може спокойно да се за-

пазва, след като в действителност обратният приток се постига само за
сметка отчасти на измамени парични кредитори, отчасти на измамени

производители. Ето защо предприятието винаги изглежда почти преуве-
личено здраво тъкмо непосредствено преди краха. Най-добро доказател-

ство за това дават например „Reports on Bank Acts“ от 1857 и 1858 г., къ-

дето всички директори на банки, търговци, с една дума, всички поканени
като вещи лица начело с лорд Оверстън се поздравяваха взаимно с цве-

тущо и здраво развитие на работите — тъкмо един месец преди да из-
бухне кризата през август 1857 г. И странното е, че тук в своята „History

of Prices“ се поддава отново и отново на тази илюзия при историческото
описание на всяка отделна криза. Предприятията са винаги във висша

степен здрави и работите вървят по най-блестящ начин, докато изведнъж

се разразява крах.

___________

Сега да се върнем към натрупването на паричния капитал.

Не всяко увеличаване на заемния паричен капитал показва действително
натрупване на капитал или разширяване на процеса на възпроизводст-

вото. Това се забелязва най-ясно във фазата на промишления цикъл, не-
посредствено след преживяна криза, когато заемният капитал в големи

количества лежи бездеен. В такива моменти, когато процесът на възпро-

изводството се съкращава (в английските промишлени райони след кри-
зата от 1847 г. производството се съкрати с една трета), когато цените на

стоките достигат най-ниската си точка, когато духът на предприемчи-
востта е парализиран, има ниско равнище на лихвения процент, което

…………………………………………27