Page 57 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 57

обикновено са по-евтини, отколкото където и да било другаде“, казваше

           през  1848  г.  [Джеймс  Морис] тогавашният  управител  на  Английската

           банка, давайки показания пред тайния комитет на лордовете (С. D. 1848,
           1848/1857, № 219). При разглеждането на лихвоносния капитал бе вече

           показано, че средната лихва за повече или по-малко дълга редица години
           при равни други условия се определя от средната норма на печалбата —

           не на предприемаческия доход, който самият не е нищо друго освен пе-
           чалбата минус лихвата.



           Също така бе посочено, че и за колебанията на търговската лихва — на
           лихвата, начислявана в пределите на търговския свят за сконтиране и за-

           еми от капиталистите, които дават в заем пари — в хода на промишления
           цикъл настъпва фаза, когато лихвеният процент надминава своя мини-

           мум и достига средната висота (която той впоследствие надхвърля), при

           което това движение е резултат от повишаването на печалбата; по-под-
           робно това ще бъде изследвано по-нататък.



           Обаче необходимо е тук да направим две забележки.


           Първо: Ако лихвеният процент в течение на продължително време се за-

           държа високо (говорим за лихвен процент в дадена страна, например в
           Англия, където за повече или по-малко продължителен период средният

           лихвен процент е даден и намира израз и в лихвата, която се изплаща по
           заеми за повече или по-малко продължително време и която може да се

           нарече частна лихва), то това prima facie доказва, че през този период
           нормата на печалбата е висока, макар че това още съвсем не доказва, че

           е висока и нормата на предприемаческия доход. Това последно разли-

           чие повече  или  по-малко  отпада  за  капиталисти,  които  работят  пре-
           димно със собствен капитал; те реализират висока норма на печалбата,

           тъй като сами си плащат лихвата. Възможността за устойчиво висок лих-
           вен процент — ние не говорим тук за фазата на същинската затрудненост

           — е дадена при висока норма на печалбата. Възможно е обаче тази ви-
           сока норма на печалбата, след като се приспадне високият лихвен про-

           цент, да оставя само ниска норма на предприемаческия доход. Послед-

           ният може да се съкращава, докато високата норма на печалбата остава
           неизменна. Това е възможно, защото щом веднъж са пуснати в ход пред-

           приятията, трябва да продължават на всяка цена. В разглежданата фаза
           много нещо се върши само с изключение на кредитен (чужд) капитал; и

           ………………………………………….57
   52   53   54   55   56   57   58   59   60   61   62