Page 57 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 57
обикновено са по-евтини, отколкото където и да било другаде“, казваше
през 1848 г. [Джеймс Морис] тогавашният управител на Английската
банка, давайки показания пред тайния комитет на лордовете (С. D. 1848,
1848/1857, № 219). При разглеждането на лихвоносния капитал бе вече
показано, че средната лихва за повече или по-малко дълга редица години
при равни други условия се определя от средната норма на печалбата —
не на предприемаческия доход, който самият не е нищо друго освен пе-
чалбата минус лихвата.
Също така бе посочено, че и за колебанията на търговската лихва — на
лихвата, начислявана в пределите на търговския свят за сконтиране и за-
еми от капиталистите, които дават в заем пари — в хода на промишления
цикъл настъпва фаза, когато лихвеният процент надминава своя мини-
мум и достига средната висота (която той впоследствие надхвърля), при
което това движение е резултат от повишаването на печалбата; по-под-
робно това ще бъде изследвано по-нататък.
Обаче необходимо е тук да направим две забележки.
Първо: Ако лихвеният процент в течение на продължително време се за-
държа високо (говорим за лихвен процент в дадена страна, например в
Англия, където за повече или по-малко продължителен период средният
лихвен процент е даден и намира израз и в лихвата, която се изплаща по
заеми за повече или по-малко продължително време и която може да се
нарече частна лихва), то това prima facie доказва, че през този период
нормата на печалбата е висока, макар че това още съвсем не доказва, че
е висока и нормата на предприемаческия доход. Това последно разли-
чие повече или по-малко отпада за капиталисти, които работят пре-
димно със собствен капитал; те реализират висока норма на печалбата,
тъй като сами си плащат лихвата. Възможността за устойчиво висок лих-
вен процент — ние не говорим тук за фазата на същинската затрудненост
— е дадена при висока норма на печалбата. Възможно е обаче тази ви-
сока норма на печалбата, след като се приспадне високият лихвен про-
цент, да оставя само ниска норма на предприемаческия доход. Послед-
ният може да се съкращава, докато високата норма на печалбата остава
неизменна. Това е възможно, защото щом веднъж са пуснати в ход пред-
приятията, трябва да продължават на всяка цена. В разглежданата фаза
много нещо се върши само с изключение на кредитен (чужд) капитал; и
………………………………………….57