Page 202 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

манифактурата. Печалбата на оброчния селянин не взема участие в из-

равняването на печалбите, защото неговото отношение към поземления

собственик не е капиталистическо отношение. Доколкото той получава
печалба, т.е. реализира — било със собствен труд, било чрез експлоата-

ция на чужд труд — излишък над необходимите му средства за същест-
вуване, това става извън нормалното отношение и при равни други усло-

вия размерът на тази печалба не определя рентата, а, обратно, самият
той се определя от рентата като негова граница. Високата норма на пе-

чалба в средните векове се дължи не само на ниския състав на капитала,

в който преобладава променливият, изразходван за работна заплата
елемент. Тя се дължи на вършеното в селото мошеничество, на присво-

яването на част от рентата на поземления собственик и от дохода на под-
властното му население. Ако в средните векове селото експлоатира по-

литически града навсякъде, където феодализмът не беше сломен от из-
ключителното развитие на градовете като в Италия, то градът навсякъде

и без изключение експлоатира селото икономически със своите моно-

полни цени, с данъчната си система, с цеховия си строй, с пряката си
търговска измама и със своето лихварство.

Би могло да се помисли, че самият факт на навлизането на капиталисти-

ческия арендатор в селскостопанското производство е доказателство за

това, че цената на земеделските продукти, които в една или в друга
форма открай време са плащали рента, трябва да бъде по-висока от про-

изводствените цени в манифактурата поне в епохата на това навлизане,

било защото тя е стигнала равнището на монополна цена, било защото
тя се е повишила до равнището на стойността на земеделските продукти,

а тяхната стойност действително е по-висока от производствената цена,
регулирана от средната печалба. Защото в противен случай капиталис-

тическият арендатор при заварените от него цени на земеделските про-
дукти не би могъл да реализира от цената на тези продукти отна-

чало средната печалба, а след това от същата цена да заплати във

форма на рента още и един излишък над тази печалба. От това би
могло да се заключи, че общата норма на печалбата, от която се ръко-

води капиталистическият арендатор в договора си с поземления собстве-
ник, се е образувала без включване на рентата и затова, започвайки да

играе регулираща роля в селското стопанство, заварва този излишък и го
плаща на поземления собственик. По такъв традиционен начин си обясн-

202