Page 204 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

оброчни селяни могат да се превърнат в независими селяни-собстве-

ници, но и градски и други притежатели на пари могат да купуват учас-

тъци земя, за да ги дават под аренда било на селяни, било на капита-
листи и да се ползуват от рентата като форма на лихва на своя вложен

по такъв начин капитал; че следователно и това обстоятелство спомага
за преобразуването на предишния начин на експлоатация на отношени-

ето между собственика и действително обработващия земята, а също и

на самата рента.

3-15
(горе)
V. ИСПОЛИЧНОТО СТОПАНСТВО

И СЕЛСКАТА ПАРЦЕЛНА СОБСТВЕНОСТ

Тук стигнахме до края на редицата стъпала в развитието на поземлената
рента.

Във всички тези форми на поземлената рента: рентата в труд, рентата в
продукти, паричната рента (като просто превърната форма на рентата в

продукти), винаги се приема, че платецът на рентата действително обра-
ботва и притежава земята, при което неговият незаплатен принаден труд

непосредствено отива у поземления собственик. Даже при последната
форма, при паричната рента — доколкото тя е в чист вид, т.е. просто пре-

върната форма на рентата в продукти — това не само е възможно, но и в

действителност е така.

Като преходна форма от първоначалната форма на рентата към капита-

листическата рента може да се разглежда Metairie-System, или системата
на изполично стопанство, при която обработващият земята (арендато-

рът) освен труда (собствен или чужд) дава и част от капитала за водене
на стопанството, а поземленият собственик освен земята — останалата

част на този капитал (напр. добитък), и продуктът се дели в определени,

различни за разните страни пропорции между изполичаря и поземления
собственик. От една страна, арендаторът тук няма достатъчно капитал за

напълно капиталистическо стопанисване. От друга страна, частта, която
получава тук поземленият собственик, няма чистата форма на рента.

Фактически тя може да съдържа лихва върху авансирания от поземления
собственик капитал и излишъчна рента. Тя може фактически и да погълне

целия принаден труд на арендатора или пък да му остави по-голяма или

………………………………………..204