Page 199 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

енно поземлената рента като нормална форма на принадената стойност

и на незаплатения принаден труд, който трябва да се отдава па собстве-

ника на условията за производство. В чистата си форма тази рента, както
и рентата в труд и рентата в продукти, не представлява никакъв излишък

над печалбата. По своето естество (като понятие. ред.) тя поглъща пос-
ледната. Доколкото печалбата възниква фактически само като особена

част на излишъчния труд наред с рентата, паричната рента — както и
рентата в нейните предишни форми — все още е нормалният предел на

тази ембрионална печалба, която може да се развива само според въз-

можността да се експлоатира било собствен излишъчен, било чужд труд,
който остава в излишък след изпълняване на въплътения в паричната

рента принаден труд. Ако действително се получава печалба наред с
тази рента, то не печалбата е границата на рентата, а обратно — рентата

е границата на печалбата. Но както вече казахме, паричната рента съ-
щевременно е формата на разлагане на разглежданата досега prima

facie (преди всичко; от пръв поглед. ред.) съвпадаща с принадената

стойност и принадения труд поземлена рента, на поземлената рента като
нормална и господстваща форма на принадената стойност.

В по-нататъшното си развитие паричната рента необходимо води — като

оставим настрана всички междинни форми, като напр. формата на дреб-

ните селяни-арендатори — или към превръщане на земята в свободна
собственост на селянина, или към формата на капиталистическия начин

на производство, към рентата, която капиталистическият арендатор

плаща.

При паричната рента традиционното обичайно правно отношение между
владеещия и обработващ част от земята зависим непосредствен произ-

водител и поземления собственик необходимо се превръща в договорно,

определяно от точни норми на положителния закон, чисто парично отно-
шение. Затова обработващият земята владелец фактически става само

арендатор. Това превръщане при наличността на иначе благоприятни
общи производствени условия, от една страна, се използва за посте-

пенно експроприиране на старите селяни-владелци и за заменянето им с
капиталистически арендатор; от друга страна, то води към това, че пре-

дишният владелец изкупва оброчното си задължение и се превръща в

независим селянин с пълна собственост върху обработваната от него зе-

199