Page 198 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ди, придобива решаващо значение; във всеки случай решаващо значе-

ние придобива излишъкът на онази част от брутния продукт, която пред-

стои да бъде превърната в пари, над частта, която трябва да послужи, от
една страна, пак като средство за възпроизводство, от друга страна, като

непосредствено средство за съществуване. При все това базата на този
вид рента, макар и да върви към своето разложение, все още остава съ-

щата както при рентата в продукти, която образува изходната точка. Не-
посредственият производител продължава да е наследствен или изобщо

традиционен притежател на земята, който е длъжен да отдава на госпо-

даря като на собственик на това най-съществено условие за производст-
вото му излишъчен принудителен труд, т.е. незаплатен, изпълняван без

еквивалент труд във формата на превърнатия в пари принаден продукт.

Собствеността върху различаващите се от земята условия на труд, върху

земеделските оръдия и други движимости, отначало фактически, а после
и юридически, се превръща в собственост на непосредствените произво-

дители още при по-раншните форми, а още повече това трябва да се при-
еме за такава форма като паричната рента. Отначало спорадичното, а

после извършващото се все повече и повече в национален мащаб прев-
ръщане на рентата в продукти в парична рента предполага вече по-зна-

чително развитие на търговията, градската промишленост, въобще на

стоковото производство, а с него и на паричното обръщение. То предпо-
лага още пазарна цена на продуктите, като те се продават повече или по-

малко близко до своята стойност, което при предишните форми не е не-

обходимо. В Източна Европа можем отчасти още със собствените си очи
да наблюдаваме процеса на това превръщане. Доколко това е неосъщес-

твимо без известно развитие на обществената производителна сила на
труда, показват различни провалили се при римските императори опити

за такова превръщане и отстъпление назад към натуралната рента, след
като искаха да превърнат в парична рента поне съществуващата като

държавен данък част на тази рента. За същата трудност на прехода го-

ворят, напр. преди революцията във Франция, сливането и фалшифици-
рането на паричната рента с остатъци от нейните предишни форми.

Паричната рента като превърната форма на рентата в продукти и в про-

тивоположност на нея е последната форма и същевременно формата на

разлагане на онзи вид поземлена рента, който разглеждахме досега, им-

198