Page 197 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ки по принуда, да изпълнява за собственика на най-същественото усло-

вие на неговия труд, за собственика на земята — макар тази принуда

вече да не му противостои в старата груба форма. Печалбата — ако при-
бягвайки до неправилно очакване, наречем така частичката излишък на

неговия труд над необходимия труд, която той сам си присвоява — до
такава степен не оказва определящо влияние върху рентата в продукти,

че се поражда по-скоро зад гърба на последната и намира естествената
си граница в нейния размер. Рентата в продукти може да достигне такива

размери, при които сериозно заплашва възпроизводството на условията

за труд, на самите средства за производство, прави повече или по-малко
невъзможно разширяването на производството и смъква непосредстве-

ния производител до физическия минимум от средства за живот. Така
става особено когато тази форма бива заварена и експлоатирана от ня-

коя търговска нация-завоевател, като напр. англичаните в Индия.

3-14
(горе)

IV. ПАРИЧНА РЕНТА

Под парична рента разбираме тук — за разлика от почиващата на капи-

талистическия начин на производство промишлена или комерческа по-
землена рента, която е само излишък над средната печалба — поземле-

ната рента, която възниква от просто превръщане на формата на рентата
в продукти, както и самата тя беше само превърната рента в труд. Вместо

продукта непосредственият производител трябва тук да плаща на своя

поземлен собственик (безразлично дали частно лице или държавата) це-
ната на продукта. Следователно вече е недостатъчно да се получи изли-

шък на продукт в натуралната му форма; този излишък трябва да бъде
превърнат от натуралната му форма в парична форма. Макар че непос-

редственият производител, както и преди, продължава да произвежда
сам поне максималната част от своите средства за съществуване, сега

част от неговия продукт трябва да бъде превърната в стока, да бъде про-

изведена като стока.

Следователно характерът на целия начин на производство повече или
по-малко се изменя. Той загубва своята независимост, своята откъсна-

тост от връзката с обществото. Отношението на производствените раз-

ходи, в състава на които сега повече или по-малко влизат парични разхо-

197