Page 201 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

стои сега в пряко отношение, а именно в просто парично и договорно от-

ношение само с този капиталистически арендатор. Заедно с това се прев-

ръща и природата на рентата — не само фактически и случайно, което
отчасти се наблюдаваше още при предишните форми, а в нейната приз-

ната и господстваща форма. От нормалната форма на принадената стой-
ност и принадения труд тя се свежда до излишък на този принаден труд

над онази негова част, която се присвоява от експлоатиращия капиталист
във формата на печалба; също както целият принаден труд — печалба и

излишък над печалбата — сега извлича непосредствено той, прибира го

във формата на целия принаден продукт и го превръща в пари. Като
рента той дава сега на поземления собственик само излишъчната част

от тази принадена стойност, която той, по силата на своя капитал, е изв-
лякъл чрез непосредствена експлоатация на земеделските работници.

Дали той дава много или малко на поземления собственик, това се опре-
деля средно, като граница, от средната печалба, която дава капиталът в

неземеделските сфери на производство, и от регулираните от нея незе-

меделски производствени цени. И така, от нормална форма на принаде-
ната стойност и на принадения труд рентата сега се е превърнала в ха-

рактерен за тази особена производствена сфера, земеделската, излишък
над онази част на принадения труд, върху която капиталът претендира

като върху част от самото начало и естествено припадаща се нему.
Вместо рентата сега печалбата е станала нормалната форма на прина-

дената стойност и рентата има сега значение само на обособила се при

особени обстоятелства форма не на принадената стойност изобщо, а на
определено нейно разклонение, на добавъчната печалба. Не е необхо-

димо да разглеждаме по-подробно как на това превръщане съответства

постепенно превръщане в самия начин на производство. Това се вижда и
от самото обстоятелство, че нормалното за този капиталистически арен-

датор е да произвежда земеделския продукт като стока и че докато по-
рано в стока се превръщаше само излишъкът над неговите средства за

съществуване, сега само относително нищожна част от тези стоки непос-
редствено се превръща за него в средства за съществуване. Вече не зе-

мята, а капиталът сега непосредствено подчинява на себе си и на своята

производителност земеделския труд.

Средната печалба и регулираната от нея производствена цена се обра-
зуват извън отношенията на селото, в сферата на градската търговия и

201