Page 206 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

лежи земята, а при първоначалната форма на робството и самите непос-

редствени производители, направо извлича от работниците целия прина-

ден труд, който тук е представен в принадения продукт. Там, където гос-
подства капиталистически възглед, както в американските плантации, ця-

лата тази принадена стойност се счита за печалба; там, където не същес-
твува самият капиталистически начин на производство и още не е прене-

сен от капиталистическите страни съответстващият му възглед, тя се
явява като рента. Във всеки случай тази форма не представлява никакви

затруднения. Доходът на поземления собственик, каквото и название да

му се дава, присвояваният от него наличен принаден продукт тук е нор-
малната и господстваща форма, в която непосредствено се присвоява

целият незаплатен принаден труд, и поземлената собственост обра-
зува базата на това присвояване.

По-нататък парцелната собственост. Селянинът тук е същевременно и
свободен собственик на своята земя, която е главното оръдие за него-

вото производство, необходима арена за неговия труд и капитал. При
тази форма не се плаща никаква аренда, следователно рентата не се

явява като обособена форма на принадената стойност, макар че в стра-
ните, където изобщо капиталистическият начин на производство е раз-

вит, тя в сравнение с другите отрасли на производството се представя

като добавъчна печалба, но такава добавъчна печалба, която, както и це-
лият добив от труда на селянина, се прибира от последния.

Тази форма на поземлената собственост предполага, че, както и при ней-
ните по-раншни стари форми, селското население има огромен числен

превес над градското, че следователно, макар и изобщо да господства
капиталистически начин на производство, той е относително само слабо

развит и затова и в другите отрасли на производството концентрацията

на капитали се движи в тесни граници, преобладава раздробеност на ка-
питалите.

По същество самите производители, селяните, трябва да консумират тук

преобладаващата част на селскостопанския продукт като непосредст-

вено средство за съществуване и само един излишък над това може като
стока да влезе в търговията с градовете. Както и да се регулира тук сред-

ната пазарна цена на земеделския продукт, диференциалната рента, ед-

206