Page 209 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

техния труд. Тази форма на свободната парцелна собственост на самос-

тоятелно водещи стопанството си селяни като преобладаваща нор-

мална форма образува, от една страна, икономическата основа на об-
ществото в най-добрите времена на класическата древност, от

друга страна, ние я срещаме у съвременните народи като една от фор-
мите, произтичащи от разложението на феодалната поземлена собстве-

ност. Такива са йемените в Англия, съсловието на селяните в Швеция,
френското и западногерманското селячество. За колониите тук не гово-

рим, защото независимият селянин се развива там при други условия.

Свободната собственост на самостоятелно водещи своето стопанство

селяни е очевидно най-нормалната форма на поземлена собственост за
дребното производство, т. е. за такъв начин на производство, при който

притежаването на земята е условие за собствеността на работещия

върху продукта на неговия труд и при който земеделецът — свободен
собственик или зависим — винаги сам произвежда своите средства за

живот, независимо, като отделен работник със своето семейство. Собст-
веността върху земята е също тъй необходима за пълното развитие на

този начин на производство, както собствеността върху инструмента за
свободното развитие на занаятчийското производство. Тя образува тук

базата за развитието на личната самостоятелност. Тя е необходимо пре-

ходно стъпало за развитието на самото земеделие. Причините, поради
които тя загива, разкриват нейните граници. Те са: унищожение на селс-

ката домашна промишленост, образуваща нейно нормално допълнение,

вследствие развитието на едрата промишленост; постепенно обедня-
ване и изтощаване на почвата, подложена на тази култура; узурпиране от

едри земевладелци на общинната собственост, която навсякъде обра-
зува второто допълнение на парцелното стопанство и която единствено

му дава възможност да държи добитък; конкуренция на едрото селско
стопанство, водено като плантаторско или капиталистически. Подобрени-

ята в земеделието, които водят, от една страна, към спадане на цените

на земеделските продукти, а, от друга страна, изискват по-големи раз-
ходи и по-изобилни веществени условия за производство, съдействат

също за нейната гибел, както в първата половина на XVIII век в Англия.

Дребната поземлена собственост по самата си природа изключва разви-

тие на обществените производителни сили на труда, обществени форми

209