Page 208 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

емлен собственик. Абсолютна граница за него като дребен капиталист е

само работната заплата, която той, след приспадане на същинските раз-

ходи, плаща сам на себе си. Докато цената на продукта покрива работ-
ната заплата за него, той ще обработва земята си, често докато тя пок-

рива физическия минимум на работната заплата.

Що се отнася до него като поземлен собственик, то за него отпада поста-

вяната от собствеността граница, която може да се прояви само в проти-
воположност на обособения от нея капитал (включително и труд), като

пречи за неговото влагане. Разбира се, лихвата върху цената на земята,
която, при това обикновено трябва да се плаща на трето лице, на ипотеч-

ния кредитор, е една граница. Но тази лихва може да бъде плащана
именно от онази част на принадения труд, която при капиталистически

отношения би образувала печалбата. Следователно рентата, очаквана в

цената на земята и в плащаната за нея лихва, не може да бъде нищо
друго освен само част от капитализирания принаден труд на селянина

над труда, необходим за неговото изхранване, без този принаден труд да
се реализира в част от стойността на стоката, равна на цялата средна пе-

чалба, а още по-малко в излишък над реализирания в средната печалба
принаден труд, в добавъчна печалба. Рентата може да бъде отбив от

средна печалба или даже единствена нейна част, която се реализира.

И така, за да обработва парцелният селянин земята си или за да купи
земя за обработване, не е необходимо, както при нормалния капиталис-

тически начин на производство, пазарната цена на земеделския продукт
да се повиши толкова високо, че да му носи средната печалба, а още по-

малко излишък над тази средна печалба, фиксиран във формата на
рента. Следователно не е необходимо пазарната цена да се повиши било

до равнището на стойността, било до равнището на производствената

цена на продукта на парцелния селянин. Това е една от причините, по-
ради които в страни с преобладаващо дребно земевладение цената на

житото е по-ниска, отколкото в страните с капиталистически начин на про-
изводство. Една част от принадения труд на селяните, работещи при най-

неблагоприятни условия, се предоставя на обществото даром и не
взема участие в регулирането на производствените цени или в образува-

нето на стойността изобщо. Следователно такава ниска цена е следствие

на бедността на производителите и съвсем не на производителността на

208