Page 213 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

остоятелна категория в противоположност на работна заплата и печалба.

И така, разходът на паричен капитал за купуване на земя съвсем не е
вложение на земеделски капитал. Напротив, той означава съответно на-

маление на капитала, с който дребните селяни могат да разполагат в сво-
ята сфера на производство. Той намалява съответно размера на техните

средства за производство и затова стеснява икономическата база на въз-

производството. Той подчинява дребния селянин на лихварството, тъй
като в тази област изобщо по-рядко се срещат истински кредитни отно-

шения. Той представлява пречка за агрикултурата и когато става покупка
на крупни помешчически имения. Той всъщност противоречи на капита-

листическия начин на производство, за който изобщо е безразлична за-
дължеността на земевладелеца, все едно дали е наследил своя участък

земя или го е купил. Дали той сам прибира рентата или пък трябва да я

дава на ипотечния кредитор — това само по себе си нищо не изменя в
стопанисването на арендованото имение.

Видяхме, че при дадена поземлена рента цената на земята се регулира

от лихвения процент. Ако последният е нисък, цената на земята е висока,

и обратно. Следователно при нормални условия висока цена на земята и
нисък лихвен процент би трябвало да вървят ръка за ръка, така че ако

селянинът поради ниския лихвен процент е платил скъпо за земята, то

същият този нисък лихвен процент би трябвало да му достави при бла-
гоприятни условия капитал в кредит за водене на стопанството. В дейст-

вителност при господството на парцелната собственост работата стои
иначе. Преди всичко за селяните не подхождат общите закони на кре-

дита, защото те предполагат, че производителят е капиталист. Второ,
там, където преобладава парцелната собственост — за колониите, тук не

става дума — и парцелният селянин образува основата на нацията - об-

разуването на капитал, т.е. общественото възпроизводство, е сравни-
телно слабо, а още по-слабо е образуването на заемен капитал в изло-

жения по-рано смисъл. То предполага концентрация и наличност на класа
от богати безделни капиталисти (Меси). Трето, в случая, когато собстве-

ността върху земята съставлява жизнено условие за огромната част от
производителите и необходима сфера за прилагане на техния капитал,

цената на земята се покачва независимо от лихвения процент и често

обратно пропорционално на него поради превеса на търсенето на позем-

213