Page 67 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 67

да се обработват еднакви по плодородност категории почва: в щата Ми-

           чиган в 1848 г. бяха засети с пшеница 465 900 акра и се произведоха 4

           739 300 бушела, или средно по 10 и   бушела на акър; след приспадане
           на семето остават не по-малко от 9 бушела на акър. От 29-те окръга в

           щата 2 произведоха средно по 7 бушела, 3 окръга — по 8 бушела, 2 ок-
           ръга — по 9 бушела, 7 окръга — по 10 бушела, 6 — по 11, 3 — по 12,4

           — по 13 бушела и само 1 окръг — по 16 бушела и още 1 — по 18 бушела
           на акър (пак там, стр. 225).



           За земеделската практика по-голяма плодородност на почвата съвпада с
           възможността  за  по-интензивно,  незабавно  използване  на тази  плодо-

           родност. Такава възможност може да бъде при природно бедна почва по-
           голяма, отколкото при природно богата почва; но колонистът ще се за-

           лови преди всичко с този вид земя — и поради недостиг на капитал е

           принуден така да постъпи.


           И най-после: Разширението на земеделската култура върху все по-го-
           леми площи земя — оставяйки настрана току-що разгледания случай, ко-

           гато трябва да се прибягва към по-лоша земя от обработваната досега,

           — върху различните видове почва от А до D, като например обработва-
           нето на по-големи площи земя В и С, съвсем не предполага предвари-

           телно увеличение на житните цени, както ежегодното разширение напри-

           мер на памукопредачеството не изисква постоянно повишение на цените
           на преждата. Макар значително покачване и спадане на пазарните цени

           да оказва влияние върху размера на производството, все пак, оставяйки
           това настрана, и при средните цени, чието равнище не оказва на произ-

           водството нито задържащо, нито особено оживяващо влияние, в земеде-
           лието (както и във всички други отрасли на производството, които се во-

           дят капиталистически) постоянно има налице онова относително свръхп-

           роизводство, което само по себе си е тъждествено с натрупването и което
           при друг начин на производство непосредствено се предизвиква от рас-

           тежа на населението, а в колониите — от постоянната имиграция. Пот-
           ребността непрекъснато расте и предвид на това все нови и нови капи-

           тали постоянно се влагат в нови земи, макар и в зависимост от обстоя-
           телствата за получаване на нови и нови земеделски продукти. Към това

           само по себе си води образуването на нови капитали. А що се отнася до

           отделния капиталист, то размера на своето производство той съразмер-


                                                            67
   62   63   64   65   66   67   68   69   70   71   72