Page 68 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 68

ва с разполагания от него капитал, доколкото, това още не се изплъзва

           от неговия собствен контрол. Той се стреми да заеме колкото се може по-

           голямо място на пазара. Ако се произведе извънредно много, той ще при-
           пише вината за това не на себе си, а на своите конкуренти. Отделният

           капиталист  може  да  разширява  производството  си  както  овладявайки
           сравнително по-голяма част от съществуващия пазар, така и разширя-

           вайки самия пазар.


                                                            3-4
                                                         (горе)
                                        ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
                  ВТОРА ФОРМА НА ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА РЕНТА


                                   (ДИФЕРЕНЦИАЛНА РЕНТА II)

           Досега разглеждахме диференциалната рента само като резултат от раз-

           личната производителност на еднакви капиталовложения в равни площи
           земя с различна плодородност, така че диференциалната рента се опре-

           деляше от разликата между продукта на капитала, вложен в най-лошата,

           непринасяща рента земя, и продукта на капитала, вложен в по-добрата
           земя. При това приемахме, че капиталите са вложени едновременно в

           различни участъци земя, така че на всяко ново капиталовложение съот-

           ветства по-екстензивна обработка на земята, разширение на обработва-
           ната площ. Но по същество диференциалната рента беше в края на кра-

           ищата само резултатът от различната производителност на равни капи-
           тала, вложени в земята. Да разгледаме сега получава ли се някаква раз-

           лика, ако  капитали  с  различна  производителност  бъдат  влагани  един
           след друг в един и същ участък земя и ако те се влагат едновременно в

           различни участъци земя — като предполагаме, че резултатите са едни и

           същи.


           Преди всичко не може да се отрече, че доколкото се касае за образува-
           нето на добавъчна печалба, съвсем безразлично е дали 3 ф.ст. произ-

           водствени разходи за един акър земя А ще дадат продукт от 1 квартер,

           така че 3 ф.ст. ще бъдат производствената цена и регулиращата пазарна
           цена на 1 квартер, докато 3 ф.ст. производствени разходи за един акър

           земя В ще дадат 2 квартера и следователно 3 ф.ст. добавъчна печалба,
           а 3 ф.ст. производствени разходи за един акър земя С ще дадат 3 квар-

           тера и 6 ф.ст. добавъчна печалба, и, най-после, 3 ф.ст. производствени


                                                            68
   63   64   65   66   67   68   69   70   71   72   73