Page 5 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

продукти и условия за привеждане в действие на самата тази работна

сила — ето какво по силата на тази противоположност се персонифицира

в капитала. Не само превърнатите в самостоятелна сила продукти на ра-
ботниците, продуктите като господари и купувачи на своите производи-

p-1{? нечетливо –
тели, но също и обществените сили и бъдещата...
48a)} форма на този труд им противостоят като свойства на техния про-

дукт. Следователно тук имаме определена, на пръв поглед много мис-
тична, обществена форма на един от факторите на исторически създаде-

ния обществен процес на производство.

А сега редом с това земята, неорганичната природа като такава „rudis

indigestaque moles“, с цялата си първобитна суровост. Стойността е
труд. Затова принадената стойност не може да бъде земя. Абсолютна

плодородност на почвата не предизвиква нищо, освен че известно коли-

чество труд дава известен зависим от естественото плодородие на поч-
вата продукт. Разликата в плодородността на почвата води към това, че

едни и същи количества труд и капитал, следователно една и съща стой-
ност, се изразяват в различни количества земеделски продукти; следова-

телно, че тези продукти имат различни индивидуални стойности. Израв-

няването на тези индивидуални стойности в пазарни стойности води
към това, че

«изгодите, получавани от по-плодородна почва в сравнение с по-
лоша... преминават от обработващия или от консуматора към ленд-

лорда (D. Ricardo. «On the Principles of Political Economy, and Taxa-
tion.» [London, 1821, p. 62]).

p-2И, най-после, като „трети в този съюз“ един прост призрак — трудът
[„Die Arbeit“], който не е нищо друго освен абстракция и, взет сам по себе

си, изобщо не съществува, или, ако вземем... {нечетливо - 48b)} произ-
водителната дейност на човека изобщо, посредством която той осъщес-

твява обмяната на веществата с природата, не само оголена от всякаква
обществена форма и определеност на характера, но даже просто в ней-

ното естествено битие, независимо от общественото, откъснато от вся-

какви общества, и като израз на живота и утвърждение на живота обща
на още необществения човек с човека, получил някакво обществено оп-

ределение.

5