Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

II

Капитал — лихва; поземлена собственост, частна собственост върху зем-
ното кълбо и при това съвременна, съответна на капиталистическия на-

чин на производство — рента; наемен труд — работна заплата. В тази
форма значи трябва да съществува връзка между източниците на до-

хода. Както капиталът, така и наемният труд и поземлената собственост

са исторически определени обществени форми: едната — на труда, дру-
гата — на монополизираното земно кълбо, при това и двете са форми,

съответстващи на капитала и принадлежащи на една и съща икономи-
ческа обществена формация.

Първото, което бие на очи в тази формула, се състои в това, че редом
с капитала, редом с тази форма на един елемент на производство, при-

надлежаща към определен начин на производство, към определена ис-
торическа структура на обществения производствен процес, редом с

един елемент на производството, слян с определена социална форма и
представляван в нея, направо поставят: земята — от една страна, труда

— от друга, два елемента на реалния процес на труда, които в тази ве-

ществена форма са общи на всички начини на производство, са вещест-
вени елементи на всеки производствен процес и нямат никакво отноше-

ние към неговата обществена форма.

Второ. Във формулата „капитал — лихва, земя — поземлена

рента, труд — работна заплата“ капитал, земя, труд се явяват като съот-
ветни източници на лихва (вместо печалба), на поземлена рента и на ра-

ботна заплата като техни продукти, плодове; първите — основанието,

вторите — следствието, първите — причината, вторите — резултатът; и
при това така, че всеки източник се отнася към своя продукт като към

нещо отделено и произведено от него. И трите дохода — лихва (вместо
печалба), рента, работна заплата — са три части от стойността на про-

дукта, следователно изобщо стойностни части или, в паричен израз, из-
вестни части пари, части цена. Макар че формулата: капитал — лихва е

най-безсъдържателната формула на капитала, все пак това е негова

формула. Но как земята може да създаде стойност, т.е. обществено оп-
ределено количество труд и даже именно онази част от стойността на

собствените й продукти, която образува рентата? Земята действа напр.

6