Page 9 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

Видяхме, че капиталистическият производствен процес е исторически оп-

ределена форма на обществения производствен процес изобщо. Този

последният е същевременно и процес на производството на материал-
ните условия за съществуване на човешкия живот, и протичащ в специ-

фични историко-икономически производствени отношения процес на про-
изводство и възпроизводство на самите производствени отношения, а с

това и на носителите на този процес, на материалните условия за тях-
ното съществуване и на взаимните им отношения, т. е. на определена

тяхна обществено-икономическа форма. Защото съвкупността на отно-

шенията, в които носителите на това производство се намират спрямо
природата и един към друг и в които те произвеждат — тази съвкупност

именно е обществото, разглеждано откъм неговата икономическа струк-
тура.

Капиталистическият производствен процес, както всичките му предшест-
веници, протича в определени материални условия, които обаче същев-

ременно са носители на определени обществени отношения, в които вли-
зат индивидите в процеса на възпроизводството на своя живот. Както

тези условия, така и тези отношения са, от една страна, предпоставки, от
друга страна, резултати и продукти на капиталистическия производствен

процес, те се произвеждат и възпроизвеждат от него. По-нататък ви-

дяхме: капиталът — а капиталистът е само персонифицираният капитал,
функционира в процеса на производството само като носител на капи-

тала, — значи капиталът изсмуква в съответния му обществен производ-

ствен процес от непосредствените производители, или работниците, оп-
ределено количество принаден труд, който той получава без еквивалент

и който по своята същност винаги остава принудителен труд, макар и да
изглежда резултат на свободно договорно съглашение. Този принаден

труд се изразява в принадена стойност и тази принадена стойност същес-
твува в принаден продукт. Принаденият труд изобщо, като труд над раз-

мера на дадените потребности, трябва винаги да съществува. Но при ка-

питалистическата, както и при робската система и т.н., той има само ан-
тагонистична форма и се допълва от пълно бездействие на известна част

на обществото. Определено количество принаден труд се изисква като
застраховка срещу случайности и поради необходимото, съответно на

развитието на потребностите и на прогреса на населението, прогресивно
разширение на процеса на възпроизводството, което от капиталистичес-

9