Page 8 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

абсолютно никаква представа, че триединството, от което тя изхожда:

земя — рента, капитал — лихва, труд — работна заплата или цена на

труда — са три prima facie невъзможни съчетания. Преди всичко имаме
потребителната стойност земя, която няма стойност, и разменната стой-

ност рента; така едно социално отношение, взето като вещ, е поставено
в пропорция към природата; т.е. излиза, че в известно отношение една

към друга стоят две несъразмерни величини. След това капитал — лихва.
Ако под капитал се разбира известна стойностна сума, самостоятелно

представена в пари, то prima facie (от пръв поглед. ред.) глупост е, че

стойността можела да струва повече, отколкото струва. Именно във фор-
мата „капитал—лихва“ отпада всякакво посредничество и капиталът се

свежда до най-общата си, но затова и необяснима от самата себе си и
абсурдна формула. Именно затова вулгарният икономист предпочита

формулата капитал — лихва, с мистичното свойство на стойността да
бъде неравна на себе си, пред формулата капитал — печалба, защото

последната повече се доближава до действителното капиталистическо

отношение. А след това, тревожно чувствайки, че 4 не е 5 и затова 100
талера не могат да бъдат 110 талера, вулгарният икономист търси спа-

сение от капитала като стойност във веществената субстанция на капи-
тала, в неговата потребителна стойност като производствено условие за

труда, в машини, суров материал и т.н. Така отново се удава вместо не-

понятното първо отношение, при което 4=5, да бъде изведено съвсем не-
съобразно отношение между потребителна стойност, вещ, от една

страна, и определено обществено производствено отношение, прина-
дена стойност, от друга, както при поземлената собственост. Стигне ли

вулгарният икономист до тези несъизмеримости, всичко му става ясно

и повече не чувства нужда да мисли по-нататък. Защото той е стигнал
именно до „рационалното“ според буржоазната представа. И, най-после,

труд—работна заплата, цена на труда, както е показано в Том Първи,
е израз, който prima facie противоречи на понятието стойност, както и на

понятието цена, която изобщо сама е само определен израз на стой-
ността; и „цената на труда“ е също така ирационална, както жълт логари-

тъм. Но тъкмо тук вулгарният икономист е напълно задоволен, защото

той е стигнал до дълбокото прозрение на буржоата, че плаща пари за
труда, и защото именно противоречието на формулата спрямо понятието

на стойността го освобождава от задължението да я разбере.

8