Page 10 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ко гледище се нарича натрупване. Една от цивилизаторските страни на

капитала се състои в това, че той принуждава към този принаден труд по

такъв начин и при такива условия, които за развитието на производител-
ните сили, на обществените отношения и за създаването на елементите

на по-висша нова форма [höhere Neubildung] са по-изгодни, отколкото
при предишните форми на робството, крепостничеството и т.н. Той

води така, от една страна, до едно стъпало, на което отпада принуждени-
ето и монополизирането на общественото развитие (включително мате-

риалните му и интелектуални изгоди) от една част на обществото за

сметка на другата; от друга страна, това стъпало създава материалните
средства и зародиша за отношения, които в по-висока форма на общест-

вото ще дадат възможност да се свърже този принаден труд с по-значи-
телно ограничение на времето, посветено на материалния труд изобщо.

Защото принаденият труд в зависимост от развитието на производител-
ната сила на труда може да бъде голям при малка обща продължител-

ност на работния ден и относително малък при голяма обща продължи-

телност на работния ден.

Ако необходимото работно време = 3 и принаденият труд = 3, то целият
работен ден = 6, и нормата на принадения труд = 100%. Ако необходи-

мият труд = 9 и принаденият труд = 3, то целият работен ден = 12, а нор-

мата на принадения труд = само 33⅓%. Ето защо от производителността
на труда зависи колко потребителна стойност се произвежда в опреде-

лено време, следователно и в определено принадено работно време.

Следователно действителното богатство на обществото и възможността
за постоянно разширяване на процеса на неговото възпроизводство за-

виси не от продължителността на принадения труд, а от неговата произ-
водителност и от по-голямото или по-малко изобилие на производстве-

ните условия, при които той се извършва. Царството на свободата за-
почва в действителност едва там, където престава трудът, диктуван

от нужда и външна целесъобразност, следователно по естеството на не-

щата то лежи отвъд сферата на същинското материално производство.
Както дивакът трябва да се бори с природата, за да задоволява своите

потребности и да запази и възпроизвежда своя живот, така трябва да се
бори цивилизованият във всички обществени форми и при всички въз-

можни начини на производство. С неговото развитие това царство на ес-
тествената необходимост се разширява, защото се разширяват неговите

10