Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

то. Доколкото позволяваше самата материя, тук са доразвити много от точките,
които по-рано бяха само набелязани, и обратно – неща, които там са развити
подробно, тук са само набелязани. Отделите за историята на теорията на стой-
ността и парите сега, разбира се, съвсем отпадат. Но читателят на предишното
ми съчинение ще намери в забележките към първата глава нови източници за
историята на тази теория.

Всяко начало е мъчно – това важи за всяка наука. Затова разбирането на първа-

та глава, особено на отдела, който съдържа анализа на стоката, ще създаде
най-големите мъчнотии.

Доколкото се отнася по-отблизо до анализа на субстанцията на стойността и на
величината на стойността – аз съм го популяризирал доколкото е възможно*1.
Стойностната форма, чийто завършен образ е паричната форма, е твърде огра-
ничена по съдържание и твърде проста. Въпреки това човешкият ум от повече
от 2000 години напразно се е старал да я опознае из основи, докато, от друга
страна, анализът на много по-сложни и много по-богати по съдържание форми е
бил постигнат поне в общи черти. Защо? Защото е по-лесно да се изучи разви-
тото тяло отколкото телесната клетка. Освен това при анализа на икономически-
те форми не могат да послужат нито микроскопът, нито химическите реактиви.
Силата на абстракцията трябва да замени и двете. А икономическа клетъчна
форма на буржоазното общество е стоковата форма на трудовия продукт или
стойностната форма на стоката. На непосветения читател се струва, че техният
анализ се върти около празни дреболии. И наистина, тук работата е в дреболии-
те, но само дотолкова, доколкото напр. микрологичната анатомия се занимава с
тях.

Така че с изключение на отдела за стойностната форма тази книга не може да
бъде упрекната в мъчноразбираемост. Аз имам предвид, разбира се, читатели,
които искат да научат нещо ново и следователно искат и сами да мислят.

Физикът или наблюдава процесите на природата там, дето те се проявяват в
най-ясно изразена форма и са най-малко помътени от смущаващи ги влияния,
или, където е възможно, прави опити при такива условия, които осигуряват чис-
тия ход на процеса. Това, което имам да изследвам в това съчинение, е капита-
листическият начин на производството и съответните му производствени и раз-
менни отношения. Класическа страна на капитализма досега е Англия. Поради
тази причина тя служи като главна илюстрация на моето теоретическо изложе-
ние. Но ако немският читател фарисейски свие рамене при разглеждането на
положението на английските индустриални и земеделски работници или пък при
това оптимистично се самоуспокои, че в Германия работите съвсем не са така
зле – аз съм длъжен да му извикам: De te fabula narratur! [Лат.: За тебе разказва
тази история!]

В същност тук не става въпрос за по-високата или по-ниската степен на разви-
тието на обществените антагонизми, които изникват от естествените закони на
капиталистическото производство. Става въпрос за самите тези закони, за тен-

17