Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“
P. 17

то. Доколкото позволяваше самата материя, тук са доразвити много от точките,
        които по-рано бяха само набелязани, и обратно  – неща, които там са развити
        подробно, тук са само набелязани. Отделите за историята на теорията на стой-
        ността и парите сега, разбира се, съвсем отпадат. Но читателят на предишното
        ми съчинение ще намери в забележките към първата глава нови източници за
        историята на тази теория.

        Всяко начало е мъчно – това важи за всяка наука. Затова разбирането на първа-

        та  глава,  особено  на  отдела,  който  съдържа  анализа  на  стоката,  ще  създаде
        най-големите мъчнотии.

        Доколкото се отнася по-отблизо до анализа на субстанцията на стойността и на
        величината на стойността – аз съм го популяризирал доколкото е възможно*1.
        Стойностната форма, чийто завършен образ е паричната форма, е твърде огра-
        ничена по съдържание и твърде проста. Въпреки това човешкият ум от повече
        от 2000 години напразно се е старал да я опознае из основи, докато, от друга
        страна, анализът на много по-сложни и много по-богати по съдържание форми е
        бил постигнат поне в общи черти. Защо? Защото е по-лесно да се изучи разви-
        тото тяло отколкото телесната клетка. Освен това при анализа на икономически-
        те форми не могат да послужат нито микроскопът, нито химическите реактиви.
        Силата  на  абстракцията  трябва  да  замени  и  двете.  А  икономическа  клетъчна
        форма  на  буржоазното  общество  е  стоковата  форма  на  трудовия продукт  или
        стойностната форма на стоката. На непосветения читател се струва, че техният
        анализ се върти около празни дреболии. И наистина, тук работата е в дреболии-
        те, но само дотолкова, доколкото напр. микрологичната анатомия се занимава с
        тях.


        Така че с изключение на отдела за стойностната форма тази книга не може да
        бъде упрекната в мъчноразбираемост. Аз имам предвид, разбира се, читатели,
        които искат да научат нещо ново и следователно искат и сами да мислят.


        Физикът  или  наблюдава  процесите  на  природата  там,  дето  те  се  проявяват  в
        най-ясно изразена форма и са най-малко помътени от смущаващи ги влияния,
        или, където е възможно, прави опити при такива условия, които осигуряват чис-
        тия ход на процеса. Това, което имам да изследвам в това съчинение, е капита-
        листическият начин на производството и съответните му производствени и раз-
        менни отношения. Класическа страна на капитализма досега е Англия. Поради
        тази причина тя служи като главна илюстрация на моето теоретическо изложе-
        ние.  Но  ако  немският  читател  фарисейски  свие  рамене  при  разглеждането  на
        положението на английските индустриални и земеделски работници или пък при
        това оптимистично се самоуспокои, че в Германия работите съвсем не са така
        зле – аз съм длъжен да му извикам: De te fabula narratur! [Лат.: За тебе разказва
        тази история!]


        В същност тук не става въпрос за по-високата или по-ниската степен на разви-
        тието на обществените антагонизми, които изникват от естествените закони на
        капиталистическото производство. Става въпрос за самите тези закони, за тен-


                                                           17
   12   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22