Page 22 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

литическата икономия. Тя се внасяше като готова стока от Англия и Франция;
нейните немски професори останаха ученици. Теоретическият израз на една
чужда действителност се превръщаше в техните ръце в сбор от догми, които те
тълкуваха в духа на окръжаващия ги дребнобуржоазен свят, значи ги тълкуваха
погрешно. Чувството на научно безсилие, което те не можеха съвсем да заглу-
шат, и неприятното съзнание, че са принудени да играят ролята на учители в
една област, която всъщност им е чужда — те се опитваха да прикрият с натру-
феността на историко-литературна многоученост или с примесването на чужда
материя, заета из тъй наричаните камерални науки — една бъркотия от знания,
през чистилището на които трябва да премине всеки надежден кандидат на
немската бюрокрация.

От 1848 г. насам капиталистическото производство бързо се разви в Германия и
сега вече прекарва своя главозамайващ разцвет. Но съдбата си остана все тъй
неблагосклонна към нашите специалисти. Додето те можеха безпристрастно да
се занимават с политическа икономия, в немската действителност липсваха
съвременните икономически условия. А когато тези условия се появиха в живо-
та, това стана при обстоятелства, които вече не допускат тяхното безпристраст-
но изследване в рамките на буржоазния кръгозор. Доколкото политическата ико-
номия е буржоазна, т.е. схваща капиталистическия строй не като исторически
преходна степен на развитието, а, наопаки, като абсолютна и окончателна фор-
ма на общественото производство — тя може да остане научна само докогато
класовата борба остава латентна или се проявява само в единични явления.

Да вземем Англия. Нейната класическа политическа икономия спада към перио-
да на неразвитата класова борба. Последният й велик представител, Рикардо,
най-после съзнателно взема като отправна точка на своите изследвания проти-
воположността на класовите интереси, на работната заплата и печалбата, на
печалбата и поземлената рента, като наивно схваща тази противоположност ка-
то обществен природен закон. Но с това буржоазната икономическа наука стиг-

нала до непреодолима за нея преграда. Още докато Рикардо бил жив и в проти-
вовес на него се явила критиката в лицето на Сисмонди.*1

Следващият период от 1820—1830 г. се отличава в Англия с научно оживление
в областта на политическата икономия. Това е периодът както на вулгаризация и
разпространяване на теорията на Рикардо, така и на борбата й със старата
школа. Устройват се бляскави турнири. Онова, което е извършено тогава, е мал-
ко известно на европейския континент, тъй като полемиката в голямата си част е
разпръсната в статии по списанията, в злободневни брошури и в памфлети.
Непредубеденият характер на тая полемика — макар че теорията на Рикардо в
изключителни случаи вече служи и като нападателно оръжие срещу буржоазно-
то стопанство — се обяснява с условията през това време. От една страна са-
мата едра индустрия, току-що излязла от своята детска възраст, което се доказ-
ва и с това, че тя едва с кризата през 1825 г., открива периодическото кръгооб-
ращение на своя модерен живот.

От друга страна класовата борба между капитала и труда била изтикана на за-

22