Page 19 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

и смекчи родилните болки.

Няколко думи, за да се избягнат възможни недоразумения. Аз ни най-малко не
рисувам в розова светлина фигурите на капиталиста и на земевладелеца. Но тук
става въпрос за личностите само доколкото те са олицетворение на икономи-
чески категории, носители на известни класови отношения и интереси. Моето
становище, което разглежда развитието на икономическата обществена форма-
ция като природно-исторически процес, по-малко от всяко друго може да държи

отделната личност отговорна за условия, чиято социална рожба тя си остава,
колкото и – субективно – да се издига над тях.

В областта на политическата икономия свободното научно изследване среща не
само същия враг, когото среща и във всички други области. Особената природа
на материята, която то разглежда, извиква на арената против него най-буйните,
най-дребнавите, най-злобните страсти на човешкото сърце, фуриите на частния
интерес. Така например англиканската епископална църква ще прости по-скоро
нападките върху 38 от 39-те нейни символи на вярата отколкото върху 1/30 част
от нейните парични приходи. В сегашно време дори атеизмът е culpa levis [лат.:
лек грях] в сравнение с критиката на традиционните отношения на собственост-
та. Но тук известен напредък е очевиден. Ще посоча например обнародваната
преди няколко седмици Синя книга: „Correspondence with Her Majesty's Missions
Abroad, regarding Industrial Questions and Trades' Unions”.

Представителите на английската корона в странство казват тук с най-сухи думи,
че в Германия, във Франция, накъсо — във всички културни държави на евро-
пейския континент, преобразуването на съществуващите отношения между ка-
питала и труда се чувствува също както в Англия и е също тъй неизбежно. В
същото време, отвъд Атлантическия океан, г. Уейд, подпредседател на Северо-
американските съединени щати, заяви на публични митинги: След премахването
на робството идва на дневен ред преобразуването на отношенията между капи-
таловата и поземлената собственост. Това са признаци на времето, които не мо-
гат да се прикрият нито с пурпурни мантии, нито с черни раса. Те не означават,
че утре ще станат чудеса. Те показват, че дори господствуващите класи започ-
ват смътно да се догаждат, че сегашното общество не е твърд кристал, а орга-
низъм, който се поддава на преобразуване и постоянно се намира в процес на
преобразуване.

Във втория том на това съчинение ще бъде разгледан процесът на циркулация-
та на капитала (втора книга) и формите на целокупния капиталистически процес
(трета книга), в заключителния трети том (четвърта книга) – историята на теори-
ята.

Ще посрещна с радост всяка преценка на научната критика. Колкото се отнася
до предразсъдъците на тъй нареченото обществено мнение, на което аз никога
не съм правил отстъпки – за мен, както винаги, важи девизът на великия фло-
рентинец: „Segui il tuo corso, е lascia dir le genti” *2

19