Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“
P. 12

Първо, те в най-добрия случай са разглеждали само идейните мотиви на исто-
        рическата дейност на хората, без да изследват това, което поражда тия мотиви,
        без  да  долавят  обективната  закономерност  в  развитието  на  системата  на  об-
        ществените отношения, без да виждат корените на тези отношения в степента
        на развитието на материалното производство; второ, по-раншните теории не са
        обхващали  тъкмо  действието  на  масите,  докато  историческият  материализъм
        пръв  даде  възможност  да  се  изследват  с  естествено-историческа  точност  об-
        ществените условия на живота на масите и изменението на тия условия.


        Домарксовата „социология” и историография в най-добрия случай само са нат-
        рупвали сурови факти, откъслечно събрани, и са изобразявали отделни страни
        на историческия процес.

        Марксизмът посочи пътя към всеобхватното, всестранното изучаване на проце-
        са на възникването, развитието и упадъка на обществено-икономическите фор-
        мации, като разглежда съвкупността на всички противоречиви тенденции, свеж-
        да  ги  към  точно  определени  условия  на  живот  и  производство  на  различните
        обществени класи, премахва субективизма и произвола при избора на отделни-
        те „първенствуващи” идеи или в тяхното тълкуване, разкрива корените на всички
        без изключение идеи и на всички различни тенденции в състоянието на матери-
        алните производителни сили. Хората сами творят своята история, но кое опре-
        деля мотивите на хората и особено на масите от хора, кое поражда сблъсъка на
        противоречивите идеи и стремежи, каква е съвкупността на всички тия конфлик-
        ти  на  цялата  маса  на  човешките  общества,  какви  са  обективните  условия  за
        производство на материалния живот, които създават базата на цялата истори-
        ческа дейност на хората, какъв е законът за развитието на тия условия — Маркс
        обърна внимание на всичко това и посочи пътя към научното изучаване на исто-
        рията като единен, закономерен в цялата своя грамадна разностранност и про-

        тиворечивост процес.

                                                             04
                                                         (горе)

                                                 Класовата борба

        Че стремежите на едни членове от дадено общество са в разрез със стремежите
        на други негови членове, че общественият живот е изпълнен с противоречия, че
        историята ни показва борба между народите и обществата, а също така и борба
        вътре в тях, освен това и смяна между периоди на революция и на реакция, на
        мир и на войни, на застой и на бърз прогрес или упадък — тия факти са общоиз-
        вестни. Марксизмът даде ръководната нишка, която позволява да се открие за-
        кономерността в тоя привиден лабиринт и хаос, именно: теорията на класовата
        борба… Само изучаването на съвкупността от стремежите на всички членове на
        дадено общество или на група от общества е в състояние да доведе до научно
        определяне  на  резултата  от  тия  стремежи.  А  източникът  на  противоречивите
        стремежи е различието в положението и в жизнените условия на класите, на ко-
        ито се разпада всяко общество.


        „Историята  на  всички  досегашни  общества  –  казва  Маркс  в  „Комунистическия

                                                           12
   7   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17