Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

Първо, те в най-добрия случай са разглеждали само идейните мотиви на исто-
рическата дейност на хората, без да изследват това, което поражда тия мотиви,
без да долавят обективната закономерност в развитието на системата на об-
ществените отношения, без да виждат корените на тези отношения в степента
на развитието на материалното производство; второ, по-раншните теории не са
обхващали тъкмо действието на масите, докато историческият материализъм
пръв даде възможност да се изследват с естествено-историческа точност об-
ществените условия на живота на масите и изменението на тия условия.

Домарксовата „социология” и историография в най-добрия случай само са нат-
рупвали сурови факти, откъслечно събрани, и са изобразявали отделни страни
на историческия процес.

Марксизмът посочи пътя към всеобхватното, всестранното изучаване на проце-
са на възникването, развитието и упадъка на обществено-икономическите фор-
мации, като разглежда съвкупността на всички противоречиви тенденции, свеж-
да ги към точно определени условия на живот и производство на различните
обществени класи, премахва субективизма и произвола при избора на отделни-
те „първенствуващи” идеи или в тяхното тълкуване, разкрива корените на всички
без изключение идеи и на всички различни тенденции в състоянието на матери-
алните производителни сили. Хората сами творят своята история, но кое опре-
деля мотивите на хората и особено на масите от хора, кое поражда сблъсъка на
противоречивите идеи и стремежи, каква е съвкупността на всички тия конфлик-
ти на цялата маса на човешките общества, какви са обективните условия за
производство на материалния живот, които създават базата на цялата истори-
ческа дейност на хората, какъв е законът за развитието на тия условия — Маркс
обърна внимание на всичко това и посочи пътя към научното изучаване на исто-
рията като единен, закономерен в цялата своя грамадна разностранност и про-

тиворечивост процес.

04
(горе)

Класовата борба

Че стремежите на едни членове от дадено общество са в разрез със стремежите
на други негови членове, че общественият живот е изпълнен с противоречия, че
историята ни показва борба между народите и обществата, а също така и борба
вътре в тях, освен това и смяна между периоди на революция и на реакция, на
мир и на войни, на застой и на бърз прогрес или упадък — тия факти са общоиз-
вестни. Марксизмът даде ръководната нишка, която позволява да се открие за-
кономерността в тоя привиден лабиринт и хаос, именно: теорията на класовата
борба… Само изучаването на съвкупността от стремежите на всички членове на
дадено общество или на група от общества е в състояние да доведе до научно
определяне на резултата от тия стремежи. А източникът на противоречивите
стремежи е различието в положението и в жизнените условия на класите, на ко-
ито се разпада всяко общество.

„Историята на всички досегашни общества – казва Маркс в „Комунистическия

12