Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

манифест” (с изключение на историята на първобитната община – добавя Ен-
гелс) – е история на класови борби. Свободен и роб, патриций и плебей, барон и
крепостен селянин, цехов майстор и калфа, накъсо – потисник и потиснат са
стояли в постоянна противоположност един спрямо друг, водили са непрекъсна-
та, ту скрита, ту открита борба – борба, която всеки път е свършвала с револю-
ционно преустройство на цялото общество или с обща гибел на борещите се
класи… Съвременното буржоазно общество, изникнало из развалините на фео-
далното общество, не е премахнало класовите противоположности. То само
поставя нови класи, нови условия на потисничество, нови форми на борба на
мястото на старите. Но нашата епоха, епохата на буржоазията, се отличава с
това, че тя е опростила класовите противоположности. Цялото общество се раз-
късва все повече и повече на два големи враждебни лагера, на две големи, изп-
равени направо една срещу друга класи – буржоазия и пролетариат.”

От времето на Великата френска революция европейската история особено
нагледно е разкривала в редица страни тази действителна подкладка на съби-
тията – класовата борба. И още епохата на реставрацията във Франция издига
редица историци (Тиери, Гизо, Минье, Тиер), които, като обобщават ставащото,
не могат да не признаят класовата борба като ключ за разбиране на цялата
френска история. А най-новата епоха, епохата на пълната победа на буржоази-
ята, на представителните институти, на широкото (ако не и всеобщо) изборно
право, на евтиния, проникващ в масите всекидневен печат и т.н., епохата на мо-
гъщи и все по-широки съюзи на работниците и съюзи на работодателите и т.н.,
показа още по-нагледно (макар и понякога в много едностранчива, „мирна”, „кон-
ституционна” форма) класовата борба като двигател на събитията. Следното
място от „Комунистическия манифест” на Маркс ни показва какви изисквания за
обективен анализ на положението на всяка класа в съвременното общество, във
връзка с анализа на условията на развитието на всяка класа, предявява Маркс
към обществената наука:

„От всички класи, които в днешно време противостоят на буржоазията, само
пролетариатът е действително революционна класа. Останалите класи се раз-
капват и пропадат с възхода на едрата индустрия, а пролетариатът е нейният
кръвен продукт. Средните съсловия – дребният индустриалец, дребният търго-
вец, занаятчията, селянинът, – те всички се борят против буржоазията, за да
спасят от гибел своето съществуване като средни съсловия. Те значи не са ре-
волюционни, а консервативни. Нещо повече, те са реакционни, защото се мъчат
да завъртят назад колелото на историята, и ако са революционни, те са такива с
оглед на предстоящото им преминаване в пролетариата, и защищават не своите
сегашни, а своите бъдещи интереси, като напускат своето собствено становище,
за да застанат на становището на пролетариата.”

В редица исторически съчинения Маркс дава бляскави и дълбоки образци на
материалистическа историография, на анализиране положението на всяка от-
делна класа и понякога на различни групи или слоеве вътре в класата, показ-
вайки нагледно защо и как „всяка класова борба е борба политическа”. Приве-
деният от нас откъс илюстрира каква сложна мрежа от обществени отношения и

13