Page 24 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

икономическата апологетика; другите, горди с професорското достойнство на
своята наука, последваха Дж. Ст. Мил в неговия опит да примири непримиримо-
то. Както и през класическата епоха на буржоазната икономия, немците и през
времето на нейния упадък си останаха само ученици, подражатели и повтарачи
на чужди думи, дребни амбулантни продавачи на големите чуждестранни фир-
ми.

И тъй, своеобразното историческо развитие на германското общество изключ-

ваше всякакво оригинално доразвиване на „буржоазната” икономия, но не и ней-
ната критика. Доколкото такава критика изобщо се явява като представител на
дадена класа, тя може да представлява само оная класа, чиято историческа ми-
сия е преобразуването на капиталистическия начин на производство и, в края на
краищата, премахването на класите – т.е. пролетариата.

Учените и неучените водачи на германската буржоазия отначало се опитаха да
премълчат „Капитала”, както бяха сполучили да премълчат моите предишни съ-
чинения. Но тъй като тази тактика вече не отговаряше на условията на времето,
те, под предлог че критикуват книгата ми, почнаха да пишат наставления „за ус-
покояване на буржоазното съзнание”; но намериха в работническия печат по-
силни противници – виж напр. статиите на Йозеф Дицген във „Volksstaat” [„Фолк-
сщаат”], – на които те и досега дължат отговор.*2

Един отличен руски превод на „Капиталът” излезе през пролетта на 1872 г. в Пе-
тербург. Тиражът от 3000 екземпляра е вече почти изчерпан. Още в 1871 год. г.
Н. Зибер, професор по политическа икономия в Киевския университет, изтъкна в
своето съчинение: „Теория ценности и капитала Д. Рикардо”, че моята теория за
стойността, парите и капитала в своите основни черти е необходимо доразвива-
не на Смит-Рикардовото учение. Това, което изненадва западноевропейския чи-
тател в отличното съчинение на Зибер, е последователното му придържане към
едно чисто теоретическо становище.

Употребеният в „Капитала” метод не беше добре разбран – това доказват и про-
тиворечивите изказвания за този метод.

Така, парижкото „Revue, Positiviste” [„Ревю позитивист”] ме упреква от една стра-
на в това, че метафизически разглеждам икономията, а от друга – отгатнете! –
че се ограничавам само с критическо разчленяване на даденото, вместо да
предписвам рецепти (контовски?) за готварницата на бъдещето. Срещу упрека
за метафизичност професор Зибер отбелязва: „Доколкото е дума за същността
на теорията, методът на Маркс е дедуктивният метод на цялата английска шко-
ла, чиито недостатъци и предимства са общи за най-добрите теоретици-
икономисти.” Г-н М. Блок в „Les Theoriciens du Socialisme en Allemagne. Extrait du
Journal des Economistes, Juillet et Aout 1872” открива, че моят метод е аналити-
чен, и казва между другото: „С това съчинение г. Маркс зае място сред най-
видните аналитични умове.” Германските рецензенти крещят, разбира се, за хе-
гелевска софистика.

24