Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

ден план: политически – от враждата между групираните около Свещения съюз
правителства и феодали, и водената от буржоазията народна маса; икономи-
чески – от разпрата между индустриалния капитал и аристократическата позем-
лена собственост, разпра, която във Франция се е скривала зад противополож-
ността между парцелната собственост и едрото земевладение, а в Англия из-
бухнала открито, откак бяха издадени житните закони. Английската литература
по политическа икономия в тоя период напомня икономическия период на бур-
ните устреми (Sturm- und Drang- Periode) във Франция след смъртта на д-р Кене,
само че тъй, както „бабиното лято” напомня пролетта. В 1830 г. настъпва реша-
ващата веднъж завинаги криза.

Буржоазията във Франция и Англия беше завладяла известна политическа
власт. Оттогава класовата борба приема, на практика и на теория, все по-
определени и по-застрашаващи форми. Тя заудря камбаната за смъртта на на-
учната буржоазна икономия. Въпросът вече не беше в това дали тая или оная
теорема е вярна, а дали тя е полезна или вредна за капитала, удобна или неу-
добна, забранена от полицията или не. На мястото на безкористните издирвания
идват препирните на платени драскачи, на мястото на безпристрастното научно
изследване - недобросъвестната и злонамерена апологетика. Все пак дори нат-
рапничавите трактатчета, които пръскаше по света Anti-Cornlaw League [англ.:
Съюз против житните закони], начело с фабрикантите Кобден и Брайт, предс-
тавляваха, със своята полемика против земевладелската аристокрация, ако не
научен, то поне исторически интерес. Но фритредерското законодателство [за-
конодателство за свободната търговия] от времето на сър Роберт Пийл изтръгна
и това последно жило на вулгарната политическа икономия.

Континенталната революция от 1848 г. се отрази и на Англия. Хора, които още
претендираха за научно значение и искаха да бъдат не само софисти и сико-
фанти на господствуващите класи, се постараха да съгласуват политическата
икономия на капитала с исканията на пролетариата, които повече не можеха да

бъдат игнорирани. Оттук онзи плитък синкретизъм, който най-добре е предста-
вен от Джон Стюърт Мил. Това означава обявяване на банкрута на „буржоазна-
та” икономия, и великият руски учен и критик Н. Чернишевски вече майсторски
изясни този банкрут в своето произведение „Очерки политической экономии по
Миллю”.

Така че в Германия капиталистическият начин на производството достигна зря-
лост, след като във Франция и Англия неговият антагонистичен характер вече се
бе шумно проявил чрез исторически борби и когато германският пролетариат
имаше вече много по-ясно изразено теоретическо класово съзнание отколкото
германската буржоазия. Така че именно когато тук изглеждаше да става въз-
можна една буржоазна политико-икономическа наука – тя вече пак беше станала
невъзможна.

При тези обстоятелства нейните представители се разделиха на две групи. Ед-
ните — умни, жадни за облаги, практични хора, се сбраха около знамето на Бас-
тиа, най-плоския и затова най-сполучливия представител на вулгарно-

23