Page 147 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

дящи граници.” (Фълертън Regulation of Currencies, 2. изд., Лондон, 1845 г.,
стр. 21) Значи, щом паричната стока може да бъде заменена в циркулацията

с прости стойностни знаци, тя е излишна като мярка на стойностите и мащаб

на цените!]
85

[*85 От това, че златото и среброто като монети, или изключително във
функцията им като средство за циркулация, стават знаци за самите себе си,

Никола Барбон извлича правото на правителствата „да повишават паричната

стойност”, т.е. напр. да дадат на едно количество сребро, което се е нарича-
ло грош, названието на едно по-голямо количество сребро, напр. талер, и по

този начин да върнат на кредиторите грошове вместо талери. „Парите се из-

търкват и стават по-леки от многократно броене. Хората в търговията държат
на названието и на курса, а не на количеството на среброто… Държавният

авторитет прави от метала пари.” (Н. Барбон, A Discourse concerning coining
etc., стр. 29, 30, 35)]
86

[*86 „Едно богатство в пари е само… богатство в произведения, превърна-
ти в пари.” (Мерсие Дьо Ла Ривиер, L'ordre naturel etc., стр. 553) „Една стой-

ност в произведения е променила само формата си.” (пак там, стр. 486)]
87

[*87 „Чрез тази мярка те държат всичките си блага и фабрикати на толкова

ниски цени.” (Вендърлинт, Money answers etc., стр. 95, 96)]
88

[*88 „Парите са залог.” (Джон Белърс, Essays about the Poor, Manufactures,

Trade, Plantations, and Immorality, Лондон 1699 г., стр. 13)]
89

[*89 Покупка в категоричен смисъл подразбира злато и сребро като вече

превърнат образ на стоката, или като продукт на продажбата.]
90
[*90 Хенрих III, най-христолюбив крал на Франция, ограбва реликвиите от

манастири и пр., за да ги осребрява. Знае се каква роля играе в гръцката ис-

тория ограбването на съкровището на храма в Делфи от фокийците. Както е
известно, у древните народи храмовете са служели за седалище на бога на

стоките. Храмовете са били „свещени банки”. Финикийците, търговски народ
par excellence, са схващали парите като отчужден образ на всички неща. За-

това си е било в реда на нещата, че момите, които се отдавали на чужденци-
те през празниците на богинята на любовта, принасяли в дар на богинята по-

лучените за награда пари.]

147