Page 145 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

сява за Адам Смит на сегашното време, не знаем на кое повече да се учуд-
ваме — на наивността на този човек ли или на тази на публиката, която най-

доверчиво го прие за Адам Смит, към когото той се отнася тъй, както напр.

генерал Уилям Каре се отнася към херцог Уелингтън. Оригиналните изслед-
вания на господин Джон Стюарт Мил в областта на политическата икономия,

които не са нито обширни, нито съдържателни, са строени до едно в изляз-
лото през 1884 г. негово книжле: „Some Unsettled Questions of Political

Economy”. Лок направо говори за връзката между безстойностния характер
на златото и среброто и определянето на тяхната стойност чрез количество-

то. „Тъй като хората са се споразумели да придадат на златото и среброто

една имагинерна стойност… вътрешната стойност, която се забелязва у тези
метали, не е нищо друго освен тяхното количество.” („Some Considerations

etc.” 1691 г., „Works”, издание от 1777 г., том II, стр. 15)]
81

[*81 Естествено, разглеждането на подробности, като монетно мито и др. е

изцяло вън от моята задача. Но срещу романтичния сикофант Адам Мюлер,
който се възхищава от „великодушната щедрост”, с която „английското пра-

вителство безплатно сече монети” ще цитирам следната преценка на сър

Дъдлей Норт: „Среброто и златото имат, както другите стоки, своите приливи
и отливи. Когато количества от тях пристигнат от Испания… тях ги занасят в

Тауър и ги насичат на монети. Не много след това се появява търсене на
кюлчета за износ. А ако няма такива и случайно всичко е насечено на монети

— тогава какво? Пак ще го претопят; това не представлява загуба, тъй като
насичането не коства нищо на собственика. Но нацията губи, защото трябва

да плаща пари за плетене на слама, с която сетне ще хранят магарета. Ако

търговецът (самият Норт е бил един от най-големите търговци през времето
на Чарлз II) би трябвало да плаща известна цена за насичането, той би се

замислил преди да изпрати среброто си в Тауър; и в такъв случай насечени-
те пари винаги биха имали по-висока стойност отколкото ненасеченото среб-

ро.” (Норт, Discourses etc., стр. 18)]
82
[*82 „Ако наличността от сребърни монети никога не надвишава това коли-

чество, което е нужно за по-малки плащания, те не могат да бъдат събрани в

количества, достатъчни за по-големи плащания… Употребата на злато за го-
леми плащания по необходимост включва и неговата употреба в търговията

на дребно. Собствениците на златни монети ги използуват и при по-малки
покупки и заедно с купената стока получават и остатъка в сребро; по този на-

145