Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

дължи на труд. Такива са: въздухът, девствената почва, естествените

ливади, самораслите гори и т.н. Дадено нещо може да бъде полезно

и да бъде продукт на човешки труд, без да бъде стока. Който със своя
продукт задоволява свои собствени потребности — той, наистина,

създава потребителна стойност, но не и стока. За да произведе сто-

ка, той трябва да произведе не само потребителна стойност, но пот-

ребителна стойност за други, обществена потребителна стойност.11aq (И

не само просто за други. Средновековният селянин е произвеждал

жито, от което давал данък на феодалния господар и десятък на

попа. Но житото нито като данък, нито като десятък не е става-
ло стока от това, че е било произвеждано за други. За да стане

стока, продуктът трябва чрез размяна да достигне до онова лице,

на което той служи като потребителна стойност.)*11a

Най-сетне, нито един предмет не може да бъде стойност, без да бъде
предмет за потребление. Ако той е безполезен, то и съдържащият се

в него труд е безполезен, не се смята за труд и затова не създава ни-

каква стойност.
02
(горе)

2. Двояк характер на въплътения в стоките труд

Първоначално стоката се явяваше пред нас като нещо двояко — като

потребителна стойност и разменна стойност.12q По-после се оказа, че и

трудът, доколкото той е изразен в стойност, не притежава вече ония
признаци, които той има в качеството му на производител на потре-

бителни стойности. Тази двояка природа на съдържащия се в стоката

труд за пръв път е критически доказана от мен.*12 Понеже този

въпрос е отправната точка, около която се върти разбирането на по-
литическата икономия, тук той ще трябва да бъде осветлен по-

отблизо.

Да вземем две стоки, напр. едно палто и 10 аршина платно. Нека

стойността на палтото да е двойно по-голяма от стойността на плат-

12