Page 104 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

само „късо време”, само по няколко дни в седмицата, естествено ни-

как не изменят нагона за удължаване на работния ден. Колкото по-

малко са сделките, толкова по-голяма трябва да бъде печалбата от
сключената сделка. Колкото по-малко време може да се работи, тол-

кова повече принадено работно време трябва да се работи. Така

фабричните инспектори съобщават за периода на кризата от 1857 до

1858 г.:

«На някого може да се види непоследователно обстоятелството, че ня-
какъв свръхтруд се извършва в такова време, когато търговията върви

така лошо — но лошото нейно състояние подбужда безогледни хора към
прекалености; с това те си осигуряват извънредна печалба”… „По също-

то време — казва Леонард Хорнър, — когато 122 фабрики в моя район са
съвсем напуснати, 143 спрени и всички други работят късо време, свръх-

трудът над определеното от закона време продължава.”*52 Г-н Хоуел

казва: „Макар че повечето фабрики поради лошото състояние на стопан-
ството работят само през половината време, аз и сега получавам също

толкова оплаквания, както и преди, че на работниците всеки ден били
отнемани по ½ или ¾ часа от законно осигуреното им време за обед и

почивка.»*53

[*52 Пак там, стр. 10] / [*53 Пак там, стр. 25]

Същото явление се повтаря в по-малки размери през време на

страшната памучна криза от 1861 до 1865 г. *54

[*54 Пак там, стр. 25. „Reports etc. for the half year ending 30th April 1861.”

Виж притурка №2; „Reports etc. 31st Oct. 1862”, стр. 7, 52, 53. Нарушенията

пак стават по-многобройни в последната половина на 1863 г. Сравни „Reports
etc. ending 31st Oсt. 1863”, p. 7]

«Когато ние заварим работници на работа през часовете за

обед или през някое друго непозволено от закона време, за оп-

равдание понякога привеждат това, че работниците изобщо не

искали да напуснат фабриката и че дори трябвало насила да ги

карат да прекратят работатa (чистенето на машините и

104