Page 100 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

стремеж към безмерно удължаване на работния ден,s44qа у чокоина по-

просто — под вида на непосредствен лов за ангарийни дни.*44
s44aq

В дунавските княжества ангарийният труд е бил свързан с натурални

ренти и с други принадлежности на крепостничеството, но той е обра-

зувал решаващия налог в полза на господстващата класа. В такива
случаи ангарията рядко е произтичала от крепостничеството, напро-

тив, по-скоро крепостничеството обикновено е произлизало от анга-

рията.*44a Така е било в румънските провинции. Техният първона-

чален начин на производство се е основавал върху общата собстве-
ност, но не обща собственост в нейната славянска, а още по-малко в

нейната индийска форма. Членовете на общината самостойно са

стопанисвали като своя свободна частна собственост една част от

земите, а задружно са обработвали друга част, т.н. обществени ни-

ви. Продуктите от този задружен труд са служили отчасти за резер-

вен фонд в случай на неплодородие и други случайности, отчасти ка-

то държавно съкровище за покриване на разноските за войни, за ре-

лигиозни цели или за други разноски за общината. С течение на вре-
мето военни и църковни сановници заедно с общата собственост

узурпирали и всички свързани с нея тегоби. Трудът на свободните

селяни върху тяхната общинска земя се превърнал в ангариен труд

за грабителите на тази общинска земя. Едновременно с това се раз-

вили крепостнически отношения, но само фактически, а не в законна

форма, докато най-сетне освободителката на света — Русия, под

предлог че ще унищожи крепостничеството, го въздигнала в закон.

Кодексът на ангарийния труд, прокламиран в 1831 г. от руския гене-
рал Касельов, е бил, естествено, продиктуван от самите чокои. По та-

къв начин властта на Русия с един удар спечелила на своя страна

магнатите на дунавските княжества и одобрителните ръкопляскания

на либералните кретени от цяла Европа.

Според „Reglement organique” [френ.: органически устав] — така се
нарича този кодекс на ангарийния труд — всеки влашки селянин

100