Page 101 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 101

дължи на така наречения собственик на земя освен множество под-

      робно изброени тегоби в натура, още и: 1) дванадесет работни дни

      изобщо,  2)  един  ден  полска  работа  и  3)  един  ден за  докарване на
      дърва. Summa summarum [лат.: всичко на всичко] 14 дни в година-

      та. Но, с дълбоко разбиране на политическата икономия, работният

      ден  тук  се  приема  не  в  неговия  обикновен  смисъл,  а  като работен

      ден, необходим за произвеждане на средния еднодневен продукт, а

      пък средният еднодневен продукт се определя по такъв хитър начин,

      че никой циклоп не би могъл да го изкара и за 24 часа. Затова „уста-

      вът” сам обяснява със сухите думи на една чисто руска ирония, че
      под 12 работни дни трябва да се разбира продуктът на ръчен труд от

      36 дни, под един ден полска работа — 3 дни и под един ден докарва-

      не на дърва — също така тройно повече. Всичко: 42 дни ангария. Но

      към това се прибавя и така наречената „Jobagie” (ангария), т.е. услу-

      гите, които селяните дължат на земевладелеца при извънредни нуж-

      ди на производството. Всяко село, според броя на своето население,

      е длъжно всяка година да доставя за „Jobagie” определен контингент
      работници.  Тази  добавъчна  ангария  се  преценява  за  всеки  влашки

      селянин на 14 дни, така че предписаната ангария възлиза на 56 дни в

      годината.  Но  земеделската  година  във  Влашко,  поради  лошия  кли-

      мат,  брои  само  210  дни,  от  които  40  дни  се  губят  като  неделни  и

      празнични дни и средно 30 дни — поради лошо време, всичко 70 дни.

      Остават 140 работни дни. Отношението на ангарийния труд към не-

      обходимия труд е                     или 66⅔% и изразява много по-малка норма

      на принадената стойност отколкото оная, която регулира труда на ан-

      глийския земеделски или фабричен работник. Но това е само пред-
      писаната  по  закон  ангария.  „Règlement  organique”,  в  още  „по-

      либерален” дух отколкото английското фабрично законодателство, е

      съумял да облекчи  начина на своето собствено заобикаляне. След

      като  е  направил  от  12  дни  54,  той  определя  и  номиналния  дневен

      труд за всеки от 54-те ангарийни дни по такъв начин, че този труд

      трябва да се довършва през следващите дни. Така напр. един ден е

      предвиден за плевене на такава площ, която за тази операция, осо-


                                                           101
   96   97   98   99   100   101   102   103   104   105   106