Page 108 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 108
че, казва: „Аз нямам всякога по цял час за обед; често пъти само поло-
вин час; всеки четвъртък, петък и събота.»*67
[*67 „Children's Employment Commission. First Report etc. 1863”,
Evidence, стр. 16, 18, 19]
Д-р Грийноу заявява, че продължителността на живота в грънчарски-
те окръзи Стоук-Ъпон-Трент и Уолстентън е извънредно кратка. Ма-
кар че в окръг Стоук само 30,6% и в Уолстентън само З0,4% от мъж-
кото население над 20 год. е заето в грънчарското производство, все
пак в първия окръг повече от половината, а във втория около от
смъртните случаи при гръдни болести между мъжете се падат на
грънчарските работници. Д-р Буутройд, лекар-практик в Хенли, казва:
«Всяко ново поколение на грънчарите е по-дребно и по-слабо от пре-
дишното.»
Същото казва и друг един лекар, г. Мак-Бийн:
«Откато аз преди 25 години почнах своята практика между грънча-
рите, забележителното израждане на тази класа се прояви в прогре-
сиращо спадане на техния ръст и тегло.»
Тези показания са взети от отчета на д-р Грийноу от 1860 г.*68
[*68 „Public Health, 3rd Report etc.”, стр. 102, 104, 105]
От отчета на членове на комисията за 1863 г. извличаме следното: д-
р Дж. Т. Арледж, главен лекар на болницата в Норт Стафордшайр,
казва:
«Като класа грънчарите, мъже и жени… представляват население, което
физически и морално е изродено. Те обикновено са с дребен ръст, с ло-
шо телосложение и често с изкривени гърди. Те преждевременно оста-
ряват и животът им е къс; те са флегматични и малокръвни, слабостта на
техния организъм се проявява в упорити пристъпи на диспепсия, разст-
ройства на черния дроб и бъбреците и ревматизъм. Но особено са изло-
жени те на гръдни болести — на пневмония, туберкулоза, бронхит и аст-
ма. Една форма на последната им е свойствена и им е известна под
108