Page 108 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 108

че, казва: „Аз нямам всякога по цял час за обед; често пъти само поло-
            вин час; всеки четвъртък, петък и събота.»*67


            [*67  „Children's  Employment  Commission.  First  Report  etc.  1863”,

            Evidence, стр. 16, 18, 19]


      Д-р Грийноу заявява, че продължителността на живота в грънчарски-

      те окръзи Стоук-Ъпон-Трент и Уолстентън е извънредно кратка. Ма-

      кар че в окръг Стоук само 30,6% и в Уолстентън само З0,4% от мъж-

      кото население над 20 год. е заето в грънчарското производство, все
      пак в първия окръг повече от половината, а във втория около   от

      смъртните  случаи  при  гръдни  болести  между  мъжете  се  падат  на

      грънчарските работници. Д-р Буутройд, лекар-практик в Хенли, казва:



            «Всяко ново поколение на грънчарите е по-дребно и по-слабо от пре-
            дишното.»



      Същото казва и друг един лекар, г. Мак-Бийн:


            «Откато аз преди 25 години почнах своята практика между грънча-

            рите, забележителното израждане на тази класа се прояви в прогре-

            сиращо спадане на техния ръст и тегло.»


      Тези показания са взети от отчета на д-р Грийноу от 1860 г.*68


      [*68 „Public Health, 3rd Report etc.”, стр. 102, 104, 105]


      От отчета на членове на комисията за 1863 г. извличаме следното: д-

      р Дж. Т. Арледж, главен лекар на болницата в Норт Стафордшайр,

      казва:



            «Като класа грънчарите, мъже и жени… представляват население, което
            физически и морално е изродено. Те обикновено са с дребен ръст, с ло-

            шо телосложение и често с изкривени гърди. Те преждевременно оста-
            ряват и животът им е къс; те са флегматични и малокръвни, слабостта на

            техния организъм се проявява в упорити пристъпи на диспепсия, разст-

            ройства на черния дроб и бъбреците и ревматизъм. Но особено са изло-
            жени те на гръдни болести — на пневмония, туберкулоза, бронхит и аст-

            ма.  Една  форма  на  последната  им  е  свойствена  и  им  е  известна  под

                                                           108
   103   104   105   106   107   108   109   110   111   112   113