Page 99 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

главно към непосредствено самозадоволяване. Но в същата степен,

в която износът на памук е ставал жизнен интерес на тези щати,

свръхтрудът на негъра — а на някои места консумирането на неговия
живот за седем трудови години — е станал фактор на една пресмет-

ната и пресметлива система. Задачата вече не е била да се изтръгне

от негъра известна маса полезни продукти. Сега задачата била: про-

изводството на самата принадена стойност. Подобен е случаят с ан-

гарийния труд, напр. в дунавските княжества.

Сравняването на неутолимата жажда за принаден труд в дунавските

княжества със същата неутолима жажда в английски фабрики предс-

тавя особен интерес, тъй като принаденият труд при ангарията има

самостойна сетивна форма.

Да приемем, че работният ден наброява 6 часа необходим труд и 6

часа принаден труд. В такъв случай свободният работник донася на
капиталиста седмично 6 Х 6 или 36 часа принаден труд. Това е също-

то, както ако той би работил 3 дни в седмицата за себе си и 3 дни

безплатно на капиталиста. Но това не се вижда. Принаденият труд и

необходимият труд се сливат. Затова аз мога да изразя същото от-

ношение напр. и така, че работникът във всяка минута работи 30 се-

кунди за себе си и 30 секунди за капиталиста. Друго е с ангарията.

Необходимият труд, който извършва напр. влашкият селянин за своя-

та собствена издръжка, е пространствено отделен от неговия прина-
ден труд за чокоина. Единия труд той извършва на своята собствена

нива, а другия — на господарското имение. Поради това двете части

на работното време съществуват самостойно една до друга. Във

формата на ангария принаденият труд е строго отделен от необхо-

димия труд. Тази различна форма на проява на принадения и необ-

ходимия труд очевидно никак не променя количественото отношение

между тях. Три дни принаден труд в седмицата си остават три дни
труд, който не образува еквивалент за самия работник, независимо

от това дали този труд се нарича крепостен или наемен. Но у капита-

листа ненаситната жажда за принаден труд се явява под вида на

99