Page 161 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 161

ни изстъпления  и  след  това  като  противоположност  предизвикват

      обществен контрол, който ограничава, регулира и уеднаквява по за-

      конодателен ред работния ден и неговите паузи.s187q Затова през първа-
      та половинa на 19 век този контрол се явява само като изключително


      законодателство*187. След като то беше завладяло първоначална-

      та  област  на  новия  начин  на  производство,  оказа  се,  че  през  това

      време не само много други клонове на производството бяха навлезли
      в същинския фабричен режим, но и мануфактура с малко или много

      остаряла  техника,s188q напр.  грънчарски и  стъкларски работилници,  ста-

      ромодни занаяти като хлебарството, и най-сетне дори разхвърлено-

      то, така наречено домашно производство, напр. правене на пирони и

      т.н.*188, отдавна вече са попаднали под същата капиталистическа


      експлоатация,  както  и  фабриката.  Поради  това  законодателството
      беше принудено постепенно да смъкне своя изключителен характер

      или  пък  —  там,  където  то  действа  с  римска  казуистика,  както  в

      Aнглия,  —  произволно  да  обяви  всяка  къща,  в  която  се  работи,  за

      фабрика*189.


      [*189 „Законите на последната сесия (1864)… обхващат различни клонове

      на производството, похватите в които са извънредно различни, и употребата
      на механическа сила за движение на машините вече не е необходимо усло-

      вие, както по рано, за да се смята едно индустриално предприятие за фабри-
      ка в законния смисъл на думата.” („Reports etc. for 31st Oct. 1864”, стр. 8)]



      Второ: историята на регулирането на работния ден в някои клонове

      на производството, а в други клонове — още продължаващата борба

      за това регулиране — ясно доказват, че изолираният работник, ра-
      ботникът като „свободен” продавач на своята работна сила, на извес-

      тно  стъпало  от  капиталистическото  развитие  бива  победен  без  да

      може да окаже съпротива. Така че установяването на един нормален

      работен  ден  е  резултат  на  една  продължителна,  малко  или  много

      прикрита гражданска война между класата на капиталистите и класа-

      та на работниците.   Както тази борба започна в областта на модерна-

      та индустрия, така тя най-напред се разиграва в нейното отечество, в


                                                           161
   156   157   158   159   160   161   162   163   164   165   166