Page 163 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

разяваше част от републиката. Трудът в бяла кожа не може да се ос-

вободи там, където го заклеймяват когато е в черна кожа. Но с гибел-

та на робството веднага разцъфтя нов, подмладен живот. Първият
плод от гражданската война беше агитацията в полза на осемчасовия

работен ден, която с приказната бързина на локомотива се разпрост-

рани от Атлантическия океан до Тихия, от Ню Ингланд до Калифор-

ния. Общият работнически конгрес в Балтимор (16 август 1866 г.) за-

явява:

«Първото и най-важно искане в днешно време, за да бъде освободен от

капиталистическо робство трудът в тая страна, е издаването на

закон, по силата на който 8 часа да съставят нормалния работен ден
във всички щати на Американския съюз. Ние сме решени да напрегнем

всичките си сили, докато се постигне този славен резултат.»*196
[*196 „Ние, работниците от Дънкърк, заявяваме, че продължителността

на работния ден, изисквана от днешната система, е твърде голяма и не
оставя на работника време за почивка и развитие, а напротив, го смъква

до едно състояние на подчинение, което не е много по-добро от робство-

то. Затова ние решихме, че 8 часа са достатъчни за един работен ден и
със закон трябва да бъдат признати като достатъчни. Ние каним в наша

помощ печата, тоя мощен лост… и ще смятаме всички, които ни откажат

тази помощ, за врагове на трудовата реформа и на правата на работни-
ците.” (Решения на работниците в Дънкърк, щат Ню-Йорк, 1866)]

Едновременно с това (в началото на септември 1866 г.) „Междуна-

родният работнически конгрес” в Женева, по предложение на Лон-

донския генерален съвет, прие следното решение: „Ние обявяваме

ограничаването на работния ден като предварително условие, без

което сигурно ще пропаднат всички други стремежи за освобожде-

ние… Ние предлагаме 8 работни часа като законна граница на ра-

ботния ден.”

Така работническото движение, което инстинктивно израсна по двете

страни на Атлентическия океан от самите производствени отноше-

ния, потвърждава думите на английския фабричен инспектор Р. Дж.

163