Page 156 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

противоположност.]
[*168 „Reports etc. for 30th April 1850”]

Но веднага след тази наглед окончателна победа на капитала настъ-

пи обрат. Дотогава работниците оказвали само пасивна, макар и не-

поколебима и всекидневно подновявана съпротива. Сега те протес-

тираха в шумни и заплашителни митинги в Ленкшайр и Йоркшайр.

Значи така — законът за уж десетчасов работен ден бил само ша-

шарма, парламентарна шарлатания и никога не е съществувал! Фаб-
ричните инспектори настоятелно предупреждавали правителството,

че класовият антагонизъм е напрегнат до невероятна степен. Дори

част от самите фабриканти мърморели:

«Поради противоречивите постановления на съдиите царува едно съв-
сем ненормално и анархистично положение. В Йоркшайр е в сила един

закон, в Ленкшайр друг, в една енория на Ленкшайр — един, в непосред-

ствено съседство с нея — друг. Фабрикантът в големите градове може
да заобиколи закона, но този от малките градове не намира необходимия

персонал за системата на смени, а още по-малко за преместване на ра-
ботници от една фабрика в друга и т.н.»

А равенство в експлоатацията на работната сила е първото човешко

право на капитала.

При такива обстоятелства се стигна до компромис между фабриканти

и работници, който получи парламентарна санкция с новия допълни-

телен фабричен закон от 5 август 1850 г. За „младежи и жени” работ-

ният ден през първите 5 дни на седмицата беше удължен от 10 на

10½ часа, а за събота беше ограничен на 7½ часа.s169q Работата трябва

да протича в период от 6 часà сутрин до 6 часà вечер*169, с 1½-

часови паузи за хранене, които трябва да бъдат давани едновремен-

но и според постановленията от 1844 г. и т.н.s170q С това веднаж завинаги

бе турен край на Сменната система.*170 За детския труд остана в

сила законът от 1844 г.

156