Page 157 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

Една категория фабриканти си осигурили и този път, както и по-рано,

особени господарски права върху пролетарските деца. Това са фаб-

рикантите на коприна. В 1833 г. те застрашително ревали, че „ако им
бъде заграбена свободата по 10 часа на ден да товарят с работа де-

ца от всяка възраст, това значи спиране на фабриките”. He им било

възможно да купуват достатъчен брой деца над 13 години.s171q Те изт-

ръгнали желаната привилегия. При по-нататъшно изследване претек-

стът за това се оказал чиста лъжа,*171s172q но това не им попречи в

продължение на цяло десетилетие да предат коприна по 10 часа на

ден от кръвта на малки деца, които, за да могат да работят, трябвало

да се качват на столове.*172 Законът от 1844 г. наистина им „заг-

рабил” „свободата” да карат деца под 11 години да работят по-дълго

от 6½ часа, но срещу това им осигурил привилегия да държат на ра-
бота деца между 11 и 13 години по 10 часа на ден и отменил задъл-

жението за другите фабрични деца да ходят на училище. Този път

претекстът бил:s173q

«Деликатността на тъканта изисква извънредно нежни пръсти, което се

осигурява само с ранно влизане във фабриката.”*173

Заради нежните им пръсти децата били просто изтребвани, както в

южна Русия трепят рогат добитък заради кожа и лой. Най-сетне в

1850 г. дадената през 1844 г. привилегия бе ограничена само за от-

деленията за навиване и усукване на коприна, но за възстановяване

на вредите и загубите на ограбения от своята „свобода” капитал ра-

ботното време за деца от 11 до 13 години бе увеличено от 10 на 10½

часа.s174q Претекстът: „Трудът в копринарските фабрики е по-лек от-
колкото в други фабрики и в никой случай не е толкова вреден за

здравето.”*174 По-късно едно официално медицинско изследване

показа, че, напротив,

«средният размер на смъртност в копринарските области е изклю-

чително висок, а сред женската част на населението е дори по-висок

157