Page 162 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 162
Англия.*190 s190qАнглийските фабрични работници бяха първите борци
не само на английската,s191q но и изобщо на съвременната работническа
класа, а техните теоретици първи хвърлиха ръкавицата в знак на
вражда срещу теоретиците на капитала*191. Затова фабричният
философ Юър заклеймява като незаличим позор за английската ра-
ботническа класа това, че била написала на своето знаме „робството
на фабричните закони” — в противовес на капитала, който мъжки се
борел за „пълна свобода на труда”.*192
[*192 Юър, френски превод, „Philosophie des Manufactures”, Париж, 1835 г.,
т. II, стр. 39, 40, 67, 77 и т.н.]
s193q
Франция бавно крета по стъпките на Англия. Трябваше да дойде
Февруарската революция, за да се роди законът за 12-часовия рабо-
тен ден*193, закон, който е много по-несъвършен от своя английски
оригинал. Въпреки това френският революционен метод проявява и
свои особени предимства. С един замах той диктува на всички рабо-
тилници и фабрики без разлика едни и същи граници на работния
ден,s194q докато английското законодателство под натиск на условията
неохотно отстъпва ту в един пункт, ту в друг и е тръгнало по един път,
по който може да измъдри една нова юридическа върволица от срас-
нали един-друг плъхове*194. От друга страна френският закон
провъзгласява принципно това, което в Англия бе извоювано само в
името на децата, непълнолетните и жените и едва напоследък се от-
стоява като общо право.*195
[*195 фабричните инспектори се решават най-сетне да кажат: „Тези въз-
ражения (на капитала против законодателното ограничаване на работното
време) трябва да паднат пред великия принцип за правата на труда… Нас-
тъпва момент, когато се прекратяват правата на предприемача върху труда
на неговия работник и последният може сам да разполага със своето време,
дори и когато не е още изтощен.” („Reports etc. for 31st Oct. 1861”, стр. 54)]
В Съединените щати в Северна Америка всяко самостойно работни-
ческо движение оставаше парализирано, докогато робството обезоб-
162