Page 158 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

отколкото в памучните области на Ленкшайр.»*175. s175q

Въпреки повтаряните всяко полугодие протести на фабричните инс-

пектори, това безобразие продължава и до днес.*176

Законът от 1850 г. превърна само за „младежи и жени” 15-часовия

период от 5½ сутрин до 8½ вечер в 12-часов период от 6 часà сутрин

до 6 часà вечер. Значи не и за деца — те все още можеха да бъдат

карани на работа половин час преди началото и 2½ часà след свър-
шване на този период, макар че общата продължителност на техния

труд не биваше да надминава 6 чàса. При разискване на закона фаб-

ричните инспектори представили на парламента статистика за безс-

рамните злоупотреби с тази аномалия. Но напразно. Зад този закон е

било скрито намерението, през години на просперитет работният ден

на възрастните работници с помощта на деца наново да бъде надут

до 15 часа. Опитът от следващите 3 години показа, че такъв опит си-
гурно би се разбил в съпротивата на възрастните работници-мъже.*

[*„Reports etc. for 30th April 1853”, стр. 31] Затова в 1853 г. законът от

1850 г. най-сетне бе допълнен със забраната „да се карат на работа

деца сутрин преди и вечер след младежите и жените”. s178q От този мо-

мент фабричният закон от 1850 г., с малки изключения, регулираше в

клоновете на индустрията, които попаднаха под неговото действие,

работния ден на всички работници*178. От издаването на първия

фабричен закон беше изтекъл вече половин век.*179

Първоначалната сфера за действие на фабричното законодателство

за пръв път е разширена с издаването на „Закон за фабриките за

импримиране на басми“ и т.н. от 1845 г. Неохотата, с която капита-

лът е допуснал тази нова „екстравагантност”, се чувства във всеки

ред на закона! Той ограничава работния ден за деца от 8 до 13 годи-

ни и за жени на 16 часа, между 6 часà сутрин и 10 часà вечер, без

всякаква определена от закона пауза за хранене. Той допуска мъже
над 13 години да бъдат произволно пресилвани с денонощна рабо-

158