Page 159 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 159
та.*180 Този закон е парламентарно недоносче.*181 s180q
Въпреки всичко, със своята победа в клоновете на едрата индустрия,
която е най-характерната рожба на съвременния начин на производс-
тво, принципът възтържествувал. Нейното поразително развитие от
1853—1860 г., наред с физическото и морално възраждане на фаб-
ричните работници, биеше дори в най-тъпите очи.s182q Самите фабрикан-
ти, от които законодателното ограничаване и регулиране на работния
ден е изтръгнато крачка по крачка през време на половинвековна
гражданска война, със самохвалство сочеха контраста с областите на
експлоатация, които все още оставаха „свободни”.*182s183q Фарисеите
на „политическата икономия” сега провъзгласиха разбирането на не-
обходимостта от законодателно регулиране на работния ден като ха-
рактерна нова придобивка на тяхната „наука”.*183 Лесно е да се
разбере, че след като фабричните магнати са се подчинили на неиз-
бежността и са се примирили с нея, съпротивителната сила на капи-
тала постепенно е отслабнала, докато в същото време настъпател-
ната сила на работническата класа е нараствала заедно с броя на
нейните съюзници от онези слоеве на обществото, които не са били
пряко заинтересовани. Оттук и сравнително бързият прогрес след
1860 г.
s184q
Фабриките за боядисване и избелване*184 бяха подчинени на За-
кона за фабриките през 1860 г., а фабриките за дантели и за чорапи
— през 1861 г. В резултат на първия отчет на „комисията за детския
труд” (1863) същата съдба постигна мануфактурата на всички глине-
ни предмети (не само грънчарската), на кибрит, капсули, патрони, та-
петни фабрики, работилници за подрязване на памучно кадифе и
онези многобройни процеси, които са известни с общото име оконча-
телна апретура.s185q В 1863 г. „работилниците за избелване под открит
въздух”*185 и хлебарниците бяха подчинени на специални закони,
от които първият, между другото, забранява нощния труд на деца,
младежи и жени (от 8 часà вечер до 6 часà сутрин), а вторият — ра-
159
