Page 164 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

Саундърс:

«Никакви по-нататъшни стъпки по пътя на обществе-

ни реформи не могат да се провеждат с някакъв изглед за ус-

пех, ако предварително не бъде ограничен работният ден и не

бъде изрично наложено спазване на предписаната му грани-

ца.»*197

[*197 „Reports etc. for 31st Oct. 1848”, стр. 112]

Трябва да се признае, че нашият работник излиза от производстве-

ния процес по-друг, отколкото е влязъл в него. На пазара той, като
притежател на стоката „работна сила”, противостоеше на други сто-

копритежатели, като стокопритежател противостоеше на стокоприте-

жател. Договорът, с който той продаде своята работна сила на капи-

талиста, доказваше така да се каже черно на бяло, че той свободно

разполага със себе си.s198q След сключване на сделката се оказва, че той

съвсем „не е бил свободен агент”, че времето, за което той е свобо-

ден да продава своята работна сила, е време, за което той е прину-

ден да я продаде*198, че всъщност този,s199q който го смучи, не го из-

пуска, „докато остава още поне един мускул, поне един нерв, поне

една капка кръв за смучене”*199. За „защита” против змията на

своите мъки работниците трябва да се сплотят иs200q като класа, да на-

ложат един закон, една всемогъща обществена преграда, която да

възпрепятства и самите тях по свободен договор с капитала да про-

дават на смърт и робство и себе си, и своето потомство*200. Вмес-

то пищния каталог на „неотчуждаемите права на човека” се явява

скромната Magna Charta [лат.: Велика харта, велик закон]s201q на един

ограничен от закона работен ден, която „най-сетне ще изясни кога

свършва времето, което работникът продава, и кога започва времето,

което принадлежи на него самия”*201. Quantum mutatus ab illo!

[лат.: каква голяма промяна!]

164