Page 168 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

менливия капитал с покачване на нормата на принадената стойност

или с удължаване на работния ден среща непреодолими прегради.

Каквато и да е стойността на работната сила, значи все едно дали
работното време, необходимо за издръжка на работника, е 2 или 10

часа, общата стойност, която един работник може да произвежда ден

след ден, е винаги по-малка от стойността, в която са опредметени 24

работни часа, по-малка от 12 шилинга или 4 талера, ако това е па-

ричният израз на 24 опредметени работни часа. При нашето предиш-

но предположение, според което дневно са необходими 6 работни

часа, за да се възпроизведе самата работна сила или за да се замес-
ти стойността на капитала, авансиран за нейното купуване — един

променлив капитал от 500 талера, който заангажира 500 работника,

при норма на принадената стойност 100% или при 12-часов работен

ден, произвежда дневно принадена стойност от 500 талера или 6 X

500 работни часа. Един капитал от 100 талера, който заангажира 100

работника дневно, при норма на принадената стойност 200% или при

18-часов работен ден, произвежда една маса принадена стойност от
само 200 талера или 12 Х 100 работни часа. А неговият общ стойнос-

тен продукт, еквивалент на авансирания променлив капитал плюс

принадената стойност, никога не може ден след ден да достигне су-

мата от 400 талера или 24 Х 100 работни часа. Абсолютният предел

на средния работен ден, който по природа винаги е по-малък от 24

часа, представлява абсолютен предел за заместване на намаления

променлив капитал чрез увеличена норма на принадената стойност

или на намаления брой експлоатирани работници — чрез покачване

на степента на експлоатация на работната сила. Този очевиден втори
закон е важен за обяснение на много явления, които произтичат от

насоката на капитала — тя ще бъде разгледана по-късно — да нама-

лява колкото се може повече броя на заангажираните от него работ-

ници, или своята променлива съставна част, превърната в работна

сила — в противоречие с другата му скланнаст да произвежда колко-

то се може по-голяма маса принадена стойност. И обратно. Ако маса-

та на заангажираните работни сили или величината на променливия

168