Page 169 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

капитал се уголемява, но не пропорционално с намалението на нор-

мата на принадената стойност, намалява се масата на произведена-

та принадена стойност.

Един трети закон произтича от това, че масата на произведената

принадена стойност се определя от двата фактора, от нормата на

принадената стойност и от величината на авансирания променлив

капитал. Ако са дадени нормата на принадената стойност, или сте-

пента на експлоатация на работната сила, и стойността на работната
сила, или величината на необходимото работно време — от само се-

бе си се разбира, че колкото по-голям е променливият капитал, тол-

кова по-голяма е масата на произведената стойност и на принадена-

та стойност. Ако е дадена границата на работния ден, а също и гра-

ницата на необходимата му съставна част — тогава масата на стой-

ността и на принадената стойност, произведена от отделен капита-

лист, очевидно зависи изключително от масата труд, която той зад-
вижва. А тази маса, при дадените предпоставки, зависи от масата на

работната сила, или от броя на работниците, които той експлоатира,

а този брой от своя страна се определя от величината на авансира-

ния от него променлив капитал. Значи, при дадена норма на прина-

дена стойност и при дадена стойност на работната сила, масите на

произведената принадена стойност са право пропорционални на ве-

личините на авансираните променливи капитали. Но ние знаем, че

капиталистът дели своя капитал на две части. Едната част той влага

в средства за производство. Това е постоянната част на неговия ка-
питал. Другата част той превръща в жива работна сила. Това е него-

вият променлив капитал. На базата на един и същ начин на произ-

водство в различни клонове на производството се извършва различ-

но разделение на капитала на постоянна и променлива съставна

част. В рамките на един и същ клон на производството това съотно-

шение се изменя заедно с изменението на техническата основа и на

обществената комбинация на производствения процес. Но както и да
се разпада даден капитал на постоянна и променлива съставна част,

169